Бихте ли подържали фикуса?

Ако разполагате с професионално видео ще ви кажа как да си свалите една рецепта за безусловна женска капитулация. Записва се един определен епизод от Анимал планет, където Стивеееей дои крокодили, режат се 1, 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19, 23-и кадър. Сглобяват се на обратно, режат се средните честоти на звука. Кадрите се проектират инверсно в режим сепия. Слага се цифров филтър на RGB сигнала с КОI8-R кодиране и се четат съставки. Адски спиритическо. Спиритус санктус!

Онези, които нищо не запомниха, да знаят, че някои от съставките са: фикус в саксия (символизира вечнозеления мерак); млякото, което тече от листата му (символизира това, че сме бозайници), индрише в джоба (символ на компота), тигрова мас на задника (да ти люти за кураж), 100 грама анасонлийка (за засилване на излъчването на хормони), перманентна ерекция (трейд марк, майна), олд спайс на прах (използва се като изкуствен пърхот, за да не биеш на очи), презерватив – няма да ви пиша защо и… т.н.

Въоръжих се с атрибутите и с търпение. Взех фикуса и тръгнах по варненските улици. Влизам в аптека N° 8. Хубава фармацевтка (хм… къде другаде в българския език има съчетанието „втк“?!) Казвам заклинанието в стил „Сезам, отвори се“, което в случая е:

– Бихте ли подържали фикуса?

ДЖАН! Тя се пресегна с две ръце през отвора на колкото човешка глава гише, хвана фикуса за саксията и… времето спря… Часовникът спря. Хората замряха. Вкаменени. Само аз се движа. Страхотна поза – надупена, с ръце през гише и държи фикус. Няма да кажа колко пъти я обладах, видиотен от собствената си безнаказаност.

В момента, в който си взех фикуса всичко се раздвижи. Секундарникът на часовника тръгна, хората се откамениха, тя ме погледна и… ми поиска телефона. Не се посвени и си призна, че било любов от пръв поглед. На ум си казах, че не е от пръв, а от много и че не е поглед, а нещо друго, но тя нямаше как да знае.

Доволен, тръгнах надолу. Виждам шефа. Той крив. Хм… Викам му:

– Шефе, може ли за малко. Би ли подържал фикуса?

ДЖАН! Всичко замръзна пак! Ами сега…? Не ми се искаше, но… нямаше как… Само веднъж! След това повърнах и го ритах, ритах, ритах… И за капак отворих една бирена бутилка в задника му. Жаден бях де…

Псувайки си взех фикуса. Всичко живна. Шефът ми вдигна вежди и се усмихна. „Мисля да ти направя заплатата 700 евро“ – и ме гледа като чичко Димитров.

Уау! Ама това действало здраво, бе!

Сетих се за детската си любов. Бетина Чампоева! Я сега да видим ти на кого ще се правиш на телевизор, а? Изнамирам я! Излъгах я, че имам херния и я помолих да подържи фикуса. Няма да ви обяснявам как си ожулих ръцете при опита си да застана на челна стойка, само и само да успея да направя 69 с нея. Или как съборих една китайска ваза, мъчейки се да се кача толкова нависоко, че тя да може да ми върне жеста с френската любов. А беше толкова романтично. Бях лигав и любвеобилен. Скубах ѝ бакенбардите с любов, дърпах ѝ космите под мишниците, рисувах ѝ допълнителни стрии… с една дума си отиграх за пропуснатото като дете.

И така. Сега си ходя с фикуса навсякъде. Чудите ли се защо онова същество с червения ник от малки буки спря да ме псува*? Ами вървя си с фикуса и тя ми вика „Щрунц, ти си…“ порой от псувни… А аз, кротко:

– Би ли подържала фикуса?

* бел. фикусособственика – Фрий, не става дума за теб. Теб си те платоничам!