Не се препоръчва на гнусливи,
хора без чувство за хумор
и такива под 18 години!!!
Два часа оттогава. Не помня дали си изпросих гид или ми бе зачислен. Има нещо много досадно в гидовете, особено ако са облечени като медицински сестри. Развеждат те с едно покровителско отношение, като че ли имат лична заслуга за това, което показват. Тя, моят гид, сестрата от клизмиката, ме погледна изкусително все едно ѝ плащаха за това, а аз повдигнах само лява вежда пренебрежително, все едно нямам кръвонасядане долу от вида ѝ…
– И така, хер, позволете да ви разведа из нашето болнично заведение. Тук лекуваме отклоненията чрез поощряване. Пресищаме пациента и по този начин на него му се отщява и да си помисли за подобен род сексуално отклонение като се върне сред обществото.
– Идейно, ако позволите да отбележа.
– Благодаря.
– А защо „клизмика“?
– По идея на директора, а той пък го е заимствал от някакъв филм… техни си медицински методи…
– Разбирам. А сега бъдете толкова добра, колкото и красива и ме разведете.
Сестрите изобщо нямат сексапил, или поне тези, които аз съм виждал в действие. Те просто са нещо като единствената връзка с цивилизацията. Имат отвратителна хигиена, дъх-зарин и стажът им неизменно е правопропорциоанален на обиколката на ханша. Но пък при цялата обстановка и фобия от допир с всичко заразно, сакато, мучащо, виещо, капещо, ти се струва, че това, дето върви пред теб и полюшва средно голям БЕЗСПОРНО апетитен… стаж… си е БАСИ СЕКСА.
– Ето тук, хер, е първата зала с пациенти, която ще ви покажа. Извратените клизмаджии. Нещо като лого на клизмиката. Креативни в креватизма си. Ето тук този си прави клизми на сухо със сода бикарбонат. Тъпче се, пръсва вода вътре и после ходи цял ден при „колегите“ си и ги кара да го дърпат за пръста. Безобиден е и абсолютно незловонен.
– Не бих проверил лично, страхувам се.
– О, разбира се, никой и не ви кара. Няма да се спирам на всеки. Само да ви запозная с естета на стаята – Павел Клизмасо. Той си пълни дебелото черво с хранителна боя и след това пръска по бели чаршафи. Отначало само ги перяхме, но после решихме да ги продаваме. Сега си плащаме с тях парното.
– Завидна изобретателност. Може ли да видя нещо от него?
Тя отиде до един шкаф и изкара най-обикновен чаршаф с най-обикновена черна цапаница по средата. Приближих се с изражение на познавач, дискретно изсумтях и… тогава видях дребен шрифт в долния ляв ъгъл. Пишеше: „Руса медицинска сестра сменя крушката на полилея. Аз я държа“. Талантлив беше Клизмасо. Заслужаваше си парите.
– А как познавате кои са… хм… заредени… и дали няма да излеят съдържанието си без да искат.
– Ами по очите. Погледнете ги.
Права беше. Като се взрях в някои от тях имах чувството, че гледам дисплея на ходеща бомба с часовников механизъм. Излязохме от стаята.
С мисли за предната влязохме в следващата стая. В преддверието ѝ ми дадоха да облека нещо, с което вероятно се лети из космоса. Тук били събрани непоправимите, неизличимите, обречените. Лек хлад премина през тялото ми от мисълта какво ме чака вътре.
Парад на изродите. Конгрес на зомбитата. Каквото и да се сетите и от което да ви е страх беше вътре. С подходящ драматург, целият този театър би пожънал феноменални успехи при хорор почитателите по света. Това просто трябва да се види. Всичко става пред очите ти. Събират се по двойки по интереси. Посочиха ми двойка сифилистици. От край време били заедно, а сега вече били на края на времето, на силите и на идеите си. Но бяха щастливи. Бях свидетел на дълго чакания момент за размяна на местата им.
Седнаха един срещу друг, усмихнаха се широко, при което на мъжа му паднаха устните и от там нататък усмивката не слезе от лицето му. И… о, боже, какво правят? Като по сигнал и двамата без особени трудности си отлепиха гениталиите от телата и си ги размениха. Потопиха ги в нещо лепкаво и си ги сложиха. Тя беше той, той беше тя. Погледнаха се с неизмерима за здравите хора любов и скочиха един върху друг. Скоро се превърнаха в полухомогенна маса и замряха. Всички се радваха за тях. Край като по Достоевски.
Имаше една друга мила двойка. Жената имаше генитални херпеси и други неизлечими бижута. Тялото ѝ беше покрито с нещо като акне в кромни размери, може и да е било струпеи. Но не се чешеше. Обожателят ѝ бе с подобни окраски, но по-малко на брой и големина. Тя го отблъсна заради това. Той бе съкрушен и гениално изобретателен в тъгата си. Отиде до печката и се отърка и цвърча – той от радост, а тялото му от температурата. След малко се върна в отвратителен вид, но с генералски мехури! Тя го прие. Цялата ѝ природа показваше, че го иска. Даде му видими и невидими сигнали. Всичко наоколо се изпълни с красота, панирани феромони и хрупкави телесни корички. Засилиха се един към друг. Като че ли чух музика, от пианисимо към форте…
Сблъскаха се в огромна прегръдка. Мехурите, пъпките, струпеите – всичко се пръсна на талази. Екзалтираната публика търкаше очи не от недоумение, а по простата причина, че искаше да гледа, а ѝ беше зацапано.
Величествено повърнах в скафандъра и помолих сестрата да излезем.
Излязох и помолих да ме заведе в нещо по-леко, нещо по-нормално. Нещо….
Тя се усмихна и ме поведе със стъпка walk like an egyptian към една стая. Понесох се, завладян от ефирността ѝ и оставяйки следи от неотдавна ядено след мен.
Стаята на себореята.
– На себореята? Пърхота? Првута (мак.)? Перута (юг.)?
– Да, много нежна стая.
– Но какво общо има това със сексуалното отклонение? За мен това не е отклонение. Милиони хора по света имат пърхот. Да не би всички да са с отклонения, бога ми?
– И не само вашия, хер. Това е евфемизъм. Просто става дума за хора, които обичат да еякулират върху главите им, и щом като това се случи и те еякулират, но понеже са добри, еякулират върху главите на колегите си, а те от своя страна…
– Ужас? И няма ли край?
– Има, хер, но за няколко часа се получава верижен процес…
– И сега в такъв ли са?
– Не, бяха в такъв преди няколко часа. Сега главите им са със засъхнала семенна течност и като ги разклатят става като пърхот. Имат си и ритуал. „Зимна приказка“, ще ви го покажа.
– Да влезем.
Влязохме. Мила картинка. Усмихнати олигофрени, които стояха прави на леглата си и махаха с ръце за здрасти. Тя ги поздрави, те изгъргориха нещо в отговор и един от тях припадна профилактично. Тя помоли да покажат на госта „приказката“. Те изцвилиха, почувстваха се полезни, спогледаха се и… започнаха да скачат. Цялата зала се изпълни със ситен снежец. Органичен снежец. Безветрие. Падаше тихо и красиво като в приказка. Затананиках си „О, таненбаум“. Просълзих се. Витаеше щастие и аз бях свидетел. Очите им бяха звездичките на това зимно небе. Човек не може да каже, че е живял, ако не е видял такова нещо. Нямах сили за повече…
– Сестра, нека да си ходим. Не мога да видя повече за днес.
– Да, хер, нека ви заведа във вашата стая…
– Моята?! Та аз нямам стая тук, аз съм само за посещение… а всъщност по каква причина и как дойдох тук?!
– Не помните заради опиатите. Докараха ви тази сутрин. Имали сте фикс идея и полицията ви е хванала в една птицеферма.
– Мен?! В птицеферма…
– Да, били сте борец против правата на животните и ви било писнало да ядете на птиците еякулациите, решили сте да мастурбирате в канче вряла вода и да накарате петела да ви върне жеста и да го изяде…
– Това е болно! Абсурд!
– Рап групата?
– Не, по дяволите! Ситуацията!
– Аха, хер… оттук, моля.
Коментари