Той, Патрик О’Райли, е много тъпо ирландско копеле, протестант и говори само на ирландски. Запознахме се на младини, на хипарски купон и той остана да живее в България в опити да рои тук ирландски копеленца, а това е нещо, което ирландците умеят. Години след това проговори български и взехме да се разбираме добре, по нашему…
– По програмата ФАР, с цел насърчаване на раждаемостта се отпускат проститутки от Холандия – докладва Патрик, – трябва само да се напише писмо-молба до Агенцията за подпомагане и развитие към Европейския съюз в Брюксел.
– И какво? Ще ти пратят някоя мулатка ли? – повдигнах една вежда, защото този Тъламор (както галено виках на Патрик) имаше навика да се пали въодушевено за най-различни неща.
– Да!!! Да!!!
От опит глава не боли. Написахме писмото. Патрик половин час усърдно близа марките, след което го пратих за лепило, че го беше изблизал. Пратихме го!
След месец пристигна отговор. Пишеха, че не четели кирилица и да сме го напишели на по-европейски български. Да сме се съобразели с глобализацията и унификацията на Европа, но в същото време да не сме си забравяли българските корени. Тъламорът стана, сложи ръка на корема си и запя „Мила родинооо…“, с което искаше да покаже, че е по-българин, от който и да е еврокомисар (което никой не му оспорваше, между другото… но и не че беше истина).
Пишеха да не използваме „майна“ в писмото, а да го заместваме с по-европейско обръщение. Питаха дали можело там, където сме пишели „у“, да го заместваме с „woo“ и…
– Хиляди унции с папски нунции!!! – изпсува протестантски Патрик и ми подшушна – Цолерн си има „баси лобито“ в Европа, а?
– Аха…
… и продължих да чета. Молбата ни би била удовлетворена по-бързо, ако направим лека четка на холандския представител в комисия, като вместо „от“ пишем „van der“. A шефът на медицинската комисия бил от Франция, така че да сме вкарали малко франкофонско настроение, все пак. И един куп други условия: да сме се мазнели на главния немски инвеститор по проекта, на британския PR, на швейцарските банкери, да не бавят превода и т.н.
Тъламорът спря да боде очите на папата от едно календарче и ме запита с кретенско изражение:
– И сега какво?
– Minavame na latinica.
– E? Minahme. I? I vmesto „majna“ shte pishem „scheise“.
Ami pochvame da pishem:
„Dear sir, her, pan, monsewoor i drwooga svoloch!
Radvame se, che veche ni chetete. Propisahme na latinica. Pishem vi van der Bwoolgaria, scheise! Nie mnogo sme glad to schreiben na vas i da si poiskame prostitwoote van der Holland. Nie, scheise, shte make love to deine prostitute pod sounds of Joe le taxi, qui va tres bien avec une fille noire. Da, oui, yes, kretens and gentlemen, shte si stop notre AETs pour a girl kiumiur. Mwoolatka, ich wuensche, kreshti antikatolicheskia Tullamore do men. Mais, dori i shte si shave our asses, fuer eine klinische getestet mwoolatka, shte trink Danon yogurt, shte eat British ya soshla s uma krawa, t.e. cow i shte kiss po ass Sweiz cow because elle est tres belle….
Hm… Nie mai si promenihme mnenieto. Ia obyrnete Europa s dwoope kym nas – iskame da vlezem v neia… Aaa, taka, leko da priklekneeee…
Ajde! Bye! Ciao! Au revoir!
Ne ni tyrsete… kato dojdem shte ni woosetite
Podpisi: …“
Тук Тъламорът вече квичеше от кеф и се заканваше да си излее протестантщината в нечий орган. На моменти изпитвам такова умиление, като го гледам как сърба ракийка и яде шопска… Той е пример за това как Европа може да влезе в България, но не по горенамекнатия начин.