Прасето Гошо

Помните ли като ви разказвах за Гогата и за киргизката смазка? Сега ще ви разкажа за уникалното му пиянство.

Гогата обича да пие заедно с Хъри Бинокъла. Хъри е строго късоглед хайванин и цяло Игнатиево му вика Бинокъла, защото като си сложи очилата со все субурнайсет диоптъра и очичките му се не видят.

Гогата, като един женен мъж, обича да си прекарва вечерите в хоремага. Това място, където средноселският културтрегер обменя аудио обмен и си фантазира за видео такъв. Освен люпилня на виненки, ринг за редуциране на зъби, корито за реката на ловджийската глупост, копанка за сапунената вода на сексуалните мераци и игнатиевската ла скала, хоремагът е прологът на тази история. Там Гогата и Хъри пият до несвяст, след това пият по още едно, за да могат през дъната на празните чаши да се любуват на несвяста си. Това занимание го откри Гогата, докато емитираше имитации на неимитируемия поглед на Хъри Бинокъла. Нещо, което последният безобидно приветстваше.

Лошото на Гогата бе, че той се събличаше преди да се прибере у тях. Целият слалом от хоремага до тях биваше маркиран от дрехите му. Не беше нужно Гоговица да е Шерлок, за да ватсонира след това от де е минал и чинно (оттам и името ѝ чина Гоговица) да му ги събере, за да има льохмана с какво утре да иде на работа.

Вечерта бе вечерска отвсякъде. Гогата си свиреше Токата и фуга със сръбски текст и пътьом почна да се разсъблича. Тук антерийка, там риза… На некролога на бай Еньо подпря потник. Едно завалийче от кучешки произход получи колана и доволно го заръба под изоставен ВАЗ.

Цяло Игнатиево беше тъмно. Нямаше улично осветление и имаше големи изкопи. Копаеха, за да полагат кабели. Циганите лукаво даваха вахта. А това беше прецедент (понеже циганинът никога не дава, а взема. На мен ми бяха взели акъла. Още си го търся). Пред всяка къща имаше напреки на рововете по една талпа, за да може чилякът да си влиза и излиза… все пак.

Чисто гол, Гогата застана пред къщата на Хъри (незнайно защо, но пияният е рационален, колкото жена в златарски магазин). Опита се да мине по талпата, но се строполи в рова. От удара заспа. Легнал. Гол. В калта. Само хъркането успокояваше автора на това писание, че леталността е избегната.

Хъри беше тръгнал половин час след Гогата. Не беше платил сметката и Киро Струпея – той и кръчмар, той и м.о.л. на обектна с разрешително за продажба на лимоната, той и лихвар на половината си клиентела – му беше взел за залог очилата. Много добре знаейки, че Хъри без очила е като Москвич без чистачки в порой.

Хъри се дотътри до тях полузрящ и се опита да мине по талпата. Талпата се бе размазала в погледа му като петно без ръбове, довеждайки му асоциации на кравя моч в собственото ѝ мляко. Той реши да лази по нея.
Лазеше бавно, неуверено. И тогава чу онова:

– Нгрххх… Нгрххх…

„Прасето?! „, си мислеше Хъри, „Прасето е паднало в рова?!“.
Погледна и видя нещо розово, което грухтеше долу. ПРАСЕТО!!!
Той не знаеше, че Гогата хърка с грухтене, но и нямаше как да знае.

– Мамито ти и прасе тъпо. Ти друга работа нямаш ли? Да ти… – тук в продължение на четири минути Хъри не повтори псувня. „Прасето“ долу се размърда.

Прасето Хъриево с ник Гошо беше голяма ценност за притежателя си и той си трепереше над него. Гошо е много често срещано име за прасе по този, а навярно и по онзи край.
Хъри взе да го вика:

– Гошо, Гошо, Гошо…
– Аз съм, аз съм, аз съм – отвръща „прасето“.

Хъри пребледня, не вярваше на очите си… и пак опита:

– Гошо, Гошо… Гошооо?
– Аз съм, аз съм, АЗ СЪМ БЕ!!! – повиши тон свинята.

Хъри достигна олимпийски бързини в лазенето. Дотътри се до портата и изрева:

– ЖЕНА! ЕЛА ДА ВИДИШ БЕ, ПРАСЕТО Е ПАДНАЛО В РОВА И МИ ГОВОРИ!!! ПРАСЕТО ГОВОРИ!!!