Мили възсссрасссни!
Оставихте ли малките келемета да спят? А не, не… Обуйте си гащите. Не ви е време за секс. Беше то каквото беше. Сега ще слушате приказка!
Имало едно време в бъдещето. Тези, които докато гледат „Междузвездни войни“ непрекъснато питат околните „Ама, този сега на кого е син?“ или „… и те как разбраха, че щитът е изключен?“, моля да не четат. Не е за тях.
Та всичко това се случи някъде около 3000 години след Христа, около 2000 и кусур след Щрунца. Флуидните процесори вече бяха в 4-тото си поколение и работеха на няколкостотин килоцолерна (кZ).
Идеята на Цолерн, нахвърляна на хвърчащ лист в началото на хилядолетието, относно самогенериращите се чипове и произволните интегрални схеми, се бе осъществила чак в XXV-и век и от благодарност към него, новата мерителна единица носеше името му. Благодарение на тези чипове Земята бе влязла в ерата на Хиперразвитието.
В 30-и век се откри нова Галактика с работно име P0956NX98XXL. Протоанализите, които се върнаха оттам, показаха, че това е планета-близнак на Земята, получена още милиони години назад, когато двете са били просто част от една супернова, която ги е разпръснала на много светлинни години разстояние една от друга. Те обаче се запазили почти идентични с тази особеност, че са огледални една на друга, нещо като ортогонална проекция.
И сега, мили възсрасссни, ще ви прочета малко от дневника на звездния пилот Щрикс, който е посетил въпросната планета Ямез от галактика P0956NX98XXL.
„Боже, ама те са като нас. Същите. Е, вярно, малко различна мода. Поканиха ме на тържествен прием. Чел съм за тях, че и мозъците им са огледални на нашите – малкият е сменен с големия. Емоциите им са тотално противоположни на нашите. Когато им е тъжно се смеят, а на вицове реват като магарета. Почитат бог Фомор (техен митичен праотец, комуто се приписва изобретяването на вибриращата клечка за уши). Вестибуларния си апарат използват, за да държат погледа си забоден в една точка, а за да пазят равновесие поддържат пикочния си мехур полупълен. Странна работа.
На приема. Обръщат ми внимание. Всеки идва и ми зашлевява по един шамар. Пазех се докъм първата дузина шамари. След това ревнах от болка. За тях моят рев беше радост и всички се изредиха да ми бият по още един шамар. Бузите ми пламнаха, напънах се и докарах истеричен смях, за да спрат.
Няколко местни девойки дойдоха и ми заразправяха разни историйки, като през цялото време ревяха и ми обсипваха рамото със сълзи. Историйките бяха смешни. Аз се изхилих, а местният шеф, като видя това, ги нахока да си ходят с ехиден смях под сурдинка.
Влезе една прелест. Страхотна жена. Видях как всички мъже в залата получиха ерекция и пророниха по една сълза. Слава богу, че поне еректираха като нас. Поне по едно си приличаме. Това било жената на шефа. Колко универсално желание, си помислих.
По стар ямезски обичай, тя дарявала с ласки госта след вечеря. По една щастлива случайност, гостът бях аз и се оказах в една стая насаме с нея. Тя си хвърли дрехите с лека тъга. Аз се сконфузих, защото не съобразих, че това всъщност е лека усмивка, т.е. сваляческа. Усмихнах се, тя се учуди. ОК, ОК… Натъжих се, и тя се натъжи… всичко върви наред. Само дето, докато си следя реакциите, съм пропуснал да еректирам.
И двамата сме голи, на метър един от друг. Тя ме сочи долу. Увиснал. И се изсмива! Тук и земните жени биха реагирали така.
– Кое е толкова смешно? – свъсих вежди.
– Не се смея, тъжно ми е, че не ти действам, а ти защо се смееш? Какво ти е толкова смешно, че чак не се възбуждаш?
– А не, аз се нацупих.
– Не се нацупи, а се усмихна.
– Да, но ние като се нацупваме и така свъсваме вежди.
– А ние така се смеем.
– ДА! ДА! ЗНАААМ!
– Обичам да ми говорят нежно.
– Аз не говорих нежно, а се ядосах.
– Да, но го каза с усмивка…
След още няколко недоразумения се оказахме в леглото. Сексът беше убийствено странен. Тя еякулира няколко пъти. Аз бях в недоумение. Оказа се, че при тях жените еякулират, докато мъжете са в тях, спермата им влиза в члена на мъжа и по канала отива до тестисите му, които всъщност съдържат яйцеклетки. Мъжете раждат.
За да си го върна, и аз еякулирах няколко пъти в нея. Бяхме омацани тотално.
Показах ѝ земни хватки – френска и анална любов (на втората тя се скъса да се смее, което е адски объркващо за един земен мъж). Тя ми показа желски и саарски ласки (вторите не ги помня, защото изгубих съзнание още при първите, които бяха нещо като шут в слабините от нея към мен).“
Ха така, мили ми възсрасссни, каква беше поуката от приказката?
Едната е, че толкова трудно разбираме земните жени, та какво остава за извънземните. Другата е, че ако спиш с жената на шефа, ще получиш ритник в топките. Третата?
Третата ще ви я кажа следващия път! Лека нощ!
Коментари