Аз от скромност се изприщвам. Наистина! Получавам де що има инфекции от въздуха, от хорските кихавици или от случайно забравено нагънато листче от колегата, който си е бъркал под ноктите с него, за да им махне черното (бел. авт. – и под кутрето, за да махне насъбралото се жълтокяфяво).
На вас не ви ли се е случвало да уловите с порите си разни коки в ранния ви фертилен период, познат още като „пубертет“? Е, те такова получавам, като се опитвам да бъда скромен. Затова реших – никаква скромност! Имам Синдрома на Придобита Себична Недостатъчност или Синдрома на Тотално Получена Неоспорима Нова Дзен-гордост…
А и как да не го получа?
Отивам в Румъния. Уж да гледам някакъв музей на граф Дракула, щото съм фен на такива историйки. И като ме взеха още от автобуса: „Ела, много си ни сладък, ще те снимаме за реклама“. „Ни щъ!“ – викам, а те „Не!“, та „Не!“…
Питах дали ще е с мацката от Ариел, онази синеоката, с луничките, дето гледа късогледо? Викам им: „Ако е с нея, и в Гари Поттер за молдовския вариант се снимам“. Казаха: „Не, домнуле Струнзя!“ и докараха съчувствено съжаление в очите си, което може да се докара само от хора, дълго кърмени с качамак.
– Произвеждаме си тук един прах за пране… Деро… На румънски е Dero…
– Мога да предположа. И ние учим латиница, колкото да можем да пишем правилно „Fack of!“ по трафопостовете.
Те си измъщъфърфулескаха нещо на роден език, по време на което аз успях да питам за хонорар. Отговориха ми, че ще ме възнаградят в окарини, царевичак и БТ от 87-а колкото мога да нося. Стори ми се разумно. Приех.
Сценарият боза. Казах им: „Бунъ сяра (добър вечер)! Може ли да ви питам дали имате поздрави с цинк, никел, хром или бром?“. Изкикотих се съучастнически… на себе си (защото никой друг не разбра майтапа).
– Заебете сценария. Ще импровизирам, най ме бива в импровизациите… Да импруууувна клипа, майна! Да импозирам! Да ми импонират! Да имре калман! Да иммм…
Тук ми запушиха устата, защото им напълних с патос царевичака и се уплашиха да не покълне…
– ОК – намеси се дребен румънски режисьор с вид на дребен румънски режисьор. – Оставете го! Камеръ! Акцион!
Аз в супер. Току-що съм изгонен за кражба на царевични ядки против стрии на правото черво. Седя умислен и… виждам вътре Янка… Нашето Янче, преводачката от автобуса, дуранкулашка хамсия-парашутист с над 1000 скока… в чужди легла и дивани. Не се чуваме и си правим знаци. Аз правя едни, мислейки си нещо, тя прави други, мислейки си друго. Сега ще споделя.
Мои знаци. Искам да ми даде малко пари, за да си купя нещо за след бръснене, че Тройной е празен като войнишка манерка след тренировки за клетва.
Нейни знаци. Тя показва, че се радва, че мисля за нея и че си я представям малка долу и как си представям, че мирише.
Мои знаци. „Не бе, глупава девойко, ето (мириша си пуловера). Аз не мириша на пот, а ти да.“
Нейни знаци. „Ако направя толуб, дали ще си проличи, че съм с онзи пуловер, който прикрива кофти превръзката? Какво ще кажеш за дупето ми?“
Шръпт!
Мои знаци. „Тъпа си беше, тъпа си остана“ (тук вече бел. авт. се пише от бел. автопилот защото авт. се е нашлякал с „Дон батюшка“ и шпротьi и се чуди как е метранпаж на руссский). „Обичам да се плъзгам и така… по време на секс… и така… но не с теб“ (знаците ми наподобяват жестовете на шофьор на военен тролей, спрян от ДАИ за алкохолен тест, докато върви по диря от руло Белана… от евтината… полевата).
Нейни знаци. „А ако порасна с още 11.65 см, като стъпя на пакет Dero?“. Носи пакет Деро Сърф.
Мои знаци. „Анален секс прави? Йес! Си, черто! Иръпшън форевър! Уан уей цикец ту дъ мууууун“. Тук ме изнасят навън, за да не изеякулирам върху касовия апарат… Като на предния дубъл…
Рекламата не ставаше за румънския пазар. Дори в Турну Мъгурели биха се изтурнали и трижди измъгурелили, но не биха я гледали. На инат я продадоха в България, но тук пък стана хит. Спират ме млади и стари и ми се радват… Вечер се връщам с 3 реда гранясали червила по ревера и с осмукани прасци…
Сега снимам една друга реклама. На Dove…
Дав
Ден първи
Преди използвах обикновена свинска мас джуркана (делиормански глагол – справка Печивото) със сода каустик. Умря прасето и секна добива. Сега гледам блажно супера. Ще ли или не ще вляза.
Ден втори
Влязох… и излязох… все пак е ден втори.
Ден трети
Влязох, кихнах. Казаха ми 238. Аз ги нарекох „простаци“ и излязох. Беше малък триумф за моята решителност. Аз проговорих.
Ден…
Ден двадесет и четвърти
Влязох и ми замириса на Дав. Припаднах. А бях сух. Изнесоха ме, както по време на ден 17-и.
Ден 75-и
Докоснах Дав на рафта. Три дни скачах от радост и повръщах полски прелини, произнасяйки „Кршищов Бржежински“ с цел да върна Калининград на Полша или на Германия… или друг псевдополитически протест.
Ден 128-и
Купих си Дав. Крия се от приятелите. Дали ми личи? Все пак, аз съм човек, купил си крем-сапун Дав!!! Ще се върна вкъщи и ще епилепсирам върху касовия бон. Бон-бон!
Ден 145-и
Не се сдържам. Носът ми вече е добил формата на ръба на кутията на Дав. Смъркам както рус журналист мюсли. И на сън да ме бутнат мога да нарисувам бар кода.
Ден 178-и
Съблякох се. Извадих Дав от кутията. Не издържах. Свестих се на земята. Полюцията на леглото. Дав на възглавницата.
Ден 178 и 1/2
Близнах го. Ако имах ученици, биха познали по кожата на лицето ми, че ползвам Дав!!!
Ден 200
Сефтето. Измих си корема с Дав. Мазничко. Мокричко. Иръпшън. Цикец! Не съм на себе си.
Ден 210-и
Вече съм си мил всичко с Дав. Ходя като нов човек. Вече имам ученици. Уча ги на Дав. Те ми викат „Учителю!“, аз им викам „Давввв“.
Ден 232-и
Спя с Дав от много време. Пробих му дупка. Защото така ми харесва!
Ден 283-и
Събудих се с риза. Странна кройка. Ръкавите ми се бяха оплели на гърба. Няма иръпшън. Няма цикец. Прекатурих се от леглото. Паднах на земята. Къде ми е Дав?!?!? Има епикриза. Пише „Пристрастен към Дав – прецедент“.
Захапах със сетни сили един молив и добавих гордо „И 1/4 ХИДРАТАНТЕН КРЕМ!“
Очаквайте скоро тази реклама по bTV… или btw… Ама как да не се обичам, а?
Коментари