Знаех точния маршрут, по който се движеше тя в морската градина. На коя пейка сядаше. Колко време четеше книга там. Реших се, ще действам. От година не бях правил секс, но проблемът не беше в мен, естествено. Беше в жените – не искаха.
За да няма провали, бях предвидил три варианта на действие, все на един от тях трябваше да се върже. Три пункта: Библиотеката, Алеята и Пейката под пантеона. Ако съм последователен и локомотивиран ще успея.
Библиотеката. Тя ходеше там и си вземаше книга. Аз се вмъкнах след нея и почнах да се разхождам на сантиметри зад гърба ѝ. Походката ми пружинираща, елегантна и ненатрапваща. Съвършенството ми кънтеше из въздуха и почти би могло да бъде чуто, ако не го заглушаваше шума от книгите, които без да искам събарях, докато си пружинирах лежерно. Тя не ме забелязваше?! Не ме!
Ужас.
Трескаво мислех как да я впечатля.
Тя стоеше от едната страна на рафта с книги, а аз от другата. Реших да я впечатля с ръст. Сложих два тома “Избрани речи на Т. Живков” на земята под всеки един крак и стъпих върху им. Добавих приказни 5 сантиметра към ръста си и я изгледах победоносно.
Дори не ме погледна.
Слава богу, че ексвождът е говорил доста. Наредих две купчинки по 5 тома и заеквилибрирах върху тях. Вече съм два метров левент. Погледнах я строго, полу фас, имитирах римски профил, като си разперих дланите около слепоочията си наподобявайки лавров венец.
Тя ме погледна и се прекръсти.
Обнадежден, че ме мислят за сина божи си огледах дланите и се чудех как ги е взела за трънен, а не за лавров венец. Няма значение, имах напредък. Сложих още по три тома на всяка купчинка и се закетрих върху тях. Заприличах на Родопския колос. (бел.авт.лир.откл. – ходих към Кърджали, ама ни види, ни вици. Колос йок!). Изправих се в цял ръст и се ухилих като на зъболекар.
Тя ме изгледа отдолу и направи гримаса.
Понечи да каже нещо, но преди това да се случи, моят мозък я изпревари, веднага асимилира същината на гримасата ѝ – тя сигурно ми е видяла космите в носа. С рязко движение си сложих двете ръце на лицето, но не предвидих размаха, наруших баланса, книгите поддадоха и с цялата си мощ и величие паднах по гръб върху задния рафт. Ефектът на доминото – още три рафта един след друг се събориха. Болка, срам и злеприкрита ерекция ме разпаряха. Припаднах за малко, колкото да не е без хич.
Свестиха ме, колкото да ме изхвърлят. По стъпалата. Аз се изправих, изтупах се и ги погледнах като третяковски галерист китайски туристи. Демонстрирах буйно психично надмощие. Нямах време да се занимавам с тях. Затичах се към план Б.
Алеята. Бях скрил зад едно дърво малко по-навътре една раница с шлифер и принадлежности за бръснене. Огледах се, нямаше хора. Съблякох се гол и облякох шлифера. С бутилка вода, пяна за бръснене и туристическо огледалце си избръснах краката, слабините, мишниците и корема във формата на сол ключ. Исках да я впечатля с плът.
The F word. Flesh. Fresh. Diushesh. Тишина! Задава се!
Застанах на край алеята и я зачаках. Показах крак. Леко и ненатрапчиво отново. По английски. Вгледах се в коляното си и се размечтах. Като вдигнах поглед, тя вече ме бе подминала и веднага се затичах към нея:
– Госпожицеееее! Дзак!
– Какво? – вдигна най-спокойно вежди тя
– Ами аз… мене де… виж ме на!
– За конгрес на лилипути ли се гласиш?
Изпаднах в недоумение и се погледнах долу. Отново ужас! Нямах ерекция! Умението ми да се оправям в неловки ситуации се прояви и ѝ казах:
– Момент!
После усмихвайки се и вървейки назад, с леки средновековни реверанси се скрих зад един храст твърдо решен да си възвърна ерекцията. Това е изпитан метод. Мой патент – пее се песента „Пеперуда“ в два тона – фа и сол, като сол се пее наобратно и се чува лос и фа, лос, фа, лос, фалос , древен ритуал за дъжд, дъвче се черен пипер, скача се насечено, докато почне да се чува от слабините ти ритъма на кастанети и си мислиш за нещо еротично, например за малка стомничка от Карлови Вари.
Дееспособността ми се възвърна за около десет минути. Горд затичах с високоповдигнато коляно към моя сексуален обект. Той, т.е. тя се беше обектно ориентирала на някъде. Нямаше я!
Седях полугол, насълзен и бършех очите си в шлифера. Жените не могат да чакат.
Бързо се съвзех и отидох към раницата. Изпуших една цигара, докато си избия образа на стомничката от главата и се успокоя генитално. Облякох се и затичах към…
Пейката под пантеона. Предният ден бях разкопал от цимента краката на пейката. Вадих и болтове, не че ми трябваше, ама се бях развълнувал от „Prison Break“.
Тя беше седнала на пейката и си четеше. Точно по график. Затичах се и със скок седнах на другия край на пейката. Тя ме изгледа със свити очи и нищо не каза. Продължи да чете. Закачих раницата на пейката зад мен и почнах непринуден разговор. Говорех за латино танци и си движех дупето на пейката. Само посветен би разбрал, че всъщност се мъчех да откопая краката на пейката. После говорех за бременността при слоновете, за дънни платки, обяснявах как се вари ракия в с. Каменар и т.н.
Аз бликам от теми, това е със сигурност.
Целта ми беше да стана рязко и пейката да се наклони в нейна посока, като се вдигне под мен и по този начин тя да падне на земята. Аз джентълменски да ѝ подам ръка да стане и като ми хване ръката да я придърпам на един дъх разстояние от мен и тогава да дадем дума на химията. Мило, нали?
Но какво се случи. Станах рязко, пейката се вдигна и тя падна на земята, пейката после се върна в същото състояние, но връщайки се ми се стовари върху крака. Ревнах. Ревнах от болка като ранена в сърцето пантера. Но това не беше нищо, раницата както бе закачена излетя и се стовари върху главата ѝ. Тя седеше на земята, с ожулена длан и раница на главата. От раницата течеше белезникава благовонна смес. Сетих се. Това са остатъците от бръсненето – крем, вода и косми с различен размер и къдравина. Бях ги събрал в един термос, за да ги хвърля после, аз все пак пазя парковете от мръсотия…
Значи хлипам си аз, очите зачервени, сополите неравноделни и я гледам и се чудя какво ли ще каже тя.
Тя ме изгледа отровно. Извади си мобилния телефон и набра един номер.
– Петя, аз съм! Няма какво да му мисля повече! Да, и аз теб! Мразя мъжете! Вече съм сигурна. От днес!
Тя се отдалечи бързо, а аз дълго инвентаризирах наум раницата си и се чудех дали не липсва нещо. Ама ръцете ѝ бяха празни, така че всичко е наред.
И тогава ми светна! Ха! Хаа! Значи вината не е в мен? Тя просто не си пада по мъже. Знаех си, че аз сам по себе си съм си чудесен!
Коментари