Жельо Магарето

Това лято ми подариха ваучер за гмуркане. И без това бяхме на Крапец на палатка, та реших да отида до съседното курортно място, чието име няма да назовавам, защото още се притеснявам да стъпя там. Предварително се бяхме чули по телефона с организатора и бях на уречения ден и място.

Морето като от пресни сълзи – бистро и топло, благо слънце, слаб бриз и като че ли всичко вещаеше един добър ден, изпълнен с нови преживявания.

Имаше инструктор и негов помощник. Първият бе млад левент, навярно студент, спортно тяло, подобаващ тен и живи очи. Неговият помощник, известен като Жельо Магарето, беше пълна негова противоположност – небръснат, кръвясал поглед, непълен комплект резци, завален говор и движения, тлъсто охранен, но с впити бански.

Говореше се, че всяка вечер се напивал до състояние на кома и заспивал, където и когато намери. В едно от тези му състояния някакво магаре му изяло шортите и на сутринта направил деня на местните запомнящ се, като се клатушкал гол към дома си. Оттам и прякорът му. Но за пред групата от кандидат-гмуркачи прякорът му бил даден от някакви чехкини навремето, по аналогия с анатомията на животното.

Почна инструктажът. Обясниха ни опасностите, мерките, как да се движим, как да се оглеждаме, основни знаци за комуникация, показаха ни екипировката, питаха ни за ръст и килограми, интересуваха се от кръвното ни. Като цяло обърнаха ни внимание. После се заеха да ни екипират. Плавници, маски, кислородни бутилки.

Да, но на мен ми се падна Магарето. Стяга ми разни колани, накичи ме с бутилка, пада, става, сумтя. Накрая ми пъхна дихателя в устата, пусна въздуха и ме потупа по гърба да влизам в морето. Еха! Доста силно духаше тази бутилка.

Влязохме и заплувахме. Но на мен нещо дишането не ми вървеше. Влизаше прекалено много въздух, чак почнах да го преглъщам и трудно издишах. Плувах, но се мъчех. Почнах да изоставам. Коремът ми стана на камък. Усещах го пълен с въздух, почти чувах как почват да се пълнят и червата ми.

В това време останалите решиха да се гмурнат към дълбокото. Аз бях целия на повърхността, колкото и да шляпах с плавници. Инструкторът дойде и ме пита как съм. Махнах дихателя и аха да кажа нещо, но само се чу „буагхррррр“ – мощно десетсекундно освобождаване на въздух от корема ми, за незапознати със случая – чисто оригване. И преди да обясня ме прати на брега за да ми сложели колан с тежести, явно съм имал леки кости и не потъвам.

На брега Магарето ми сложи най-тежкия колан и ме проводи пак. За съжаление – никаква промяна. Гълтах въздух и се надувах целия. Не знаех, че толкова мога да се разширя. Плувах и през няколко метра гръмко оригване и маската ми се качваше на темето. Ушите ми писнаха. Червата задействаха техните клапани също. Отвсякъде пусках сгъстен въздух на огромни порции, звукови канонади. В Севастопол и за по-незначими неща обявяваха военно положение.

Абсурд беше да потъна. Бях на десетина метра от брега и се мъчех, когато до мен се приближиха две ръце, между тях някакво недоразумение за глава, а в тях – акумулатор и руло залепваща лента. Магарето решил, че тежестите ми са малко и докарал акумулатора от гаража и почна да ми го увива около врата с успокоителните за него думи „Ей сега вече ще се гмурнеш! Честно“. Опитах се да му оспоря, но успях само да му се оригна в лицето толкова силно и дълго, че се появиха кристали сол по челото му.

Кога дойде, кога ме скопоса, кога си тръгна – не разбрах. Едвам балансирах, с акумулатор на врата, челичен корем, очни ябълки като детски юмручета. Махах и плясках с ръце. Не знам дали се движех, но канските оригвания и анусни експлозии говореха, че съм жив.

Свършиха ми силите и се отпуснах. Сигурно съм бил велика гледка. С главата надолу, под очите ми акумулатор, над краката ми слънце и аз един бумтящ озонатор в морската шир. Причерня ми и…

Свестих се на сушата. Бяха ме изкарали случайни хора, които не повярвали на Магарето, че това гърчавото там е нормална гледка. Три пъти оригнах неволно преди да успея да им благодаря. Магарето си призна, че объркал бутилките и ми дал някаква за промишлени нужди, която на пияна глава откраднал от близък строеж, но пък била 500 бара и съм му дължал акумулатор. Дължал?!

Отърсих се от всякаква екипировка и заминах. Вървях и си гледах сянката. Не можех да се позная. Огромен корем, липса на шия…
Вечерта бях седнал в едно заведение, близко до акванавтския пункт. Малко преди края на вечерта забелязах долу на плажа, на един шезлонг от многото, под един чадър от многото, как по корем е заспал в несвяст Магарето, почерпен както само той си може.

След време разбрах, че са го накарали да върне кислородната бутилка на строежа, а той почнал да пие, за да събере кураж да я върне и така заспал събирайки кураж, без да я върне. Това обясняваше лежащата до него бутилка.

Веднага ми щукна пъклен план. Взех една майонеза от съседната маса, олиото, после се върнах и за едно къри и слязох при него. Със същата ловкост, с която той ми омота акумулатора на врата, за по-малко от минута успях да му пъхна отзад в банския цялата майонеза, заедно с олиото, кърито и една педя от маркуча на лежащата до него кислородна бутилка.

За ококорените членове на Хелзинкския комитет ще поясня, че горните съставки действаха като лубрикант и по никакъв начин не са увредили сфинктера му, напротив без съпротивление и за миг подготовката беше направена. Съвсем леко пуснах въздуха на бутилката и се опитах да се изхиля злобно. Не се получи, само се оригнах.

Тичайки се върнах на масата и зачаках. Не след дълго се чу мощно изпърпорване като от дванадесет цилиндров V-образен двигател с откачен ауспух и бе последвано от масивно изпльоскване под огромно налягане на обилно количество чревно съдържание за изхождане. Преброих пет чадъра, които смениха цвета си.

Той продължаваше да спи. След половин час се случи същото. Отново неясна маса хвърча и тори нощния плаж. Доволен си тръгнах.
Чух, че на следващия ден на доста отдалечени места са намирали несмлени глави на цаца миришещи на анасон. А и освен, че върнал бутилката, поне три дни Магарето не близнал алкохол. Личен рекорд.