Viasat History пътува назад към древен Рим с филма в две части „Безмилостната война на Цезар“ – във времето на най-известния му император, Юлий Цезар, за да покаже революционните нововъведения, които не само осигуряват разрастването на Европа.
Влияят обаче на архитектурата до ден днешен, което пък разкрива филмът „Римски мегаструктури“ в три части.
Войните са неизбежни, когато целта е завоевание: Цезар смятал така и се готвел да нахлуе в Галия. Това обаче почти погълнало армията му. Именно тази кампания е обект на филма „Безмилостната война на Цезар“, а ето няколко слабо известни факта.
1. Веднъж бил отвлечен от пирати
През 75 г. пр. Хр., тогава все още на 20 години и нещо, Цезар се бил отправил на плаване към Родос, за да се поклони пред Аполон, но по пътя корабът му е отвлечен от пирати близо до югозападните брегове на Мала Азия. Когато бъдещият император научава за малкия откуп, който пиратите искат за освобождаването му, той го приема като обида и настоява похитителите му да вдигнат мизата. Разбира се, те удовлетворяват тази „молба“, но в момента, в който го освобождават, той се впуска след тях с няколко кораба, хваща ги и ги убива.
2. Смятан е за бащата на високосната година
Преди Цезар римляните ползвали календар, базиран на лунните цикли, при който годината се състояла от 355 дни. За да не се размести сезона, от време на време трябвало да се добавят няколко дни, но велможите често забравяли да го направят или просто неглижирали този факт, за да останат на постовете си по-дълго и да се облагодетелстват още. След като се консултира с астролог, през 45 г. пр. Хр. Цезар въвежда юлианския календар, според който годината се състои от 365 дни, но тъй като соларната година е всъщност 365 дни и 1/4, той решава да направи всяка четвърта година високосна, с което да се коригира изоставането.
3. Цезар устройва битка, по-величествена от гладиаторските боеве
При завръщането си от четвъртата си кампания, Цезар искал да отпразнува повода стилно, но не с традиционните гладиаторски игри. Искало му се да пресъздаде битка по море. През 46 след Хр., императорът нарежда да изкопаят езеро, недалеч от река Тибър, дълго 530 м и широко 350 м, където да бъдат отприщени две флотилии от 2 000 воини и 4 000 гребци на кораби. Всички те са осъдени военнопленници, които се бият до смърт в кървавата битка.
4. Не, Брут не е негов син, но се смята, че може да е имал дете от Клеопатра
Според легендата Клеопатра се промъкнала в стаята на Цезар, увита в килим, по време на посещението на императора в Египет, което целяло да прекрати конфликт с брат ѝ. Въпреки значителната разлика във възрастта, между Клеопатра и Цезар имало привличане и в 47 г. пр. Хр. Клеопатра ражда син. Въпреки че не е доказано, че е негов син, той бил наричан Цезарион или „малкият Цезар“. Не живее дълго, тъй като майка му го прави единствен свой наследник и скоро след смъртта ѝ нейните съперници го убиват. Тогава е на 17 години.
5. Повече от 60 човека са замесени в убийството му
Все повече и повече хора се опасявали, че Цезар ще се само провъзгласи за монарх, което би означавало край на Сената, затова започнали заговори за убийството му. Доста хора са участвали в нападението над него – най-вече, за да е сигурно, че нито един от тях няма да бъде подведен сам под отговорност. Покушението не е тайно, а става на заседание на сената: една определена група хора, наречени Liberatores пробождат Цезар 23 пъти, само един от които е фатален.
Според историческите извори и според Шекспировата драма, това е моментът, когато той извиква: „И ти ли, Бруте, сине мой?“
Това са последните думи на Цезар, макар че Брут не е син на императора, а просто негов довереник и един от наследниците му. Според една от теориите, Цезар сам е пожелал убийството си, тъй като здравето му се влошавало и искал да избегне унижението, което щяло да последва, когато видят, че е слаб.
Юлий Цезар безспорно е една от най-известните исторически личности. Той лично допринася за това, бидейки първият, изсякъл лика си върху монета. Макар мнозина да го считали за тиранин, той допринася много за просперитета на Римската империя.
Икономист по образование и журналист по призвание. Фен на мощните мотори и бързите коли. Работил е в някои от най-големите електронни медии у нас. Слуша рок и не крие, че сред любимите му банди са The Struts, Sonic Youth и Soundgarden.