Данте

Поет, богослов, оратор, политически деец, основоположник на литературния италиански език и баща на Ранния Ренесанс. Така световната класическа литература и история записват името на великия Данте Алигиери в своите анали.

Класикът, познат на поколенията с епохалната творба „Комедия“, надхвърлила границите на своето време. Когато авторът на прочутия „Декамерон“ – Джовани Бокачо, прочита творбата, възхитен възкликва „Божествена е!“. Оттогава и до днес е позната на любителите на класиката като „Божествена комедия“

Големия поет е роден на 21 май 1265 г. в процъфтяващата културно и икономически за епохата си Флоренция. Записан с името Дуранте дел Алигиери. Родственик на великия рицар Качагвида, загинал по време на втория кръстоносен поход през 1147 г., и красивата дама от ломбардския знатен род Алдигиери де Фонтана. По-късно името на фамилията се трансформира в Алигиери.


Роденият под знака на Близнаци поет е изключително амбициозен и уверен човек. Получава образование в рамките на средновековните училищни програми. А липсата на университет в родната му Флоренция не пречи на Алигиери сам да се образова, четейки всички основни научни трудове, с които успява да се снабди за времето си.

Пресява и осмисля наученото, като така оформя свой собствен път на учен и мислител. Авторът на „Божествена комедия“ самостоятелно научава провансалски и френски език. Едва 18-годишен поетът пише съвършени стихове, които се четат масово от образованата аудитория.

В младежките си години се изявява като блестящ оратор, докато е член на градския съвет и антипапската коалиция на белите гвелфи. В края на XIII век се изострят отношенията между папата и императора, което води до разцепване на флоринтинските родове на два враждуващи лагера. Едните наричат себе си черни гвелфи и подържат папата, другите, сред които е и Данте – бели гвелфи, които заемат страната на императора.

Данте

На 10 март 1302 г. привържениците на папата разгромяват противниците си, а Данте и още 14 представители на „белите“ получават задочни смъртни присъди. Философът е принуден да напусне Флоренция, която обича и на която е отдал цялата си енергия и сили.

До края на живота си Данте никога повече не вижда родния си град. Умира в Равена от малария на 14 септември 1321 г.

Всъщност най-интересен е любовният живот на поета. Именно той е причината, която буквално променя историята на италианската литература. А горчивината от неизживяна любов, притворена в най-силните му творби „Божествена комедия“ и „Нов живот“, полагат основите на Ранния Ренесанс.

Когато е на 9 години великият философ се влюбва в 8-годишното красиво съседско девойче – Беатриче Портинари. Чувството, което изпитва към нея, е най-нежното и трудно за описване според Алигиери. Въпреки че я вижда точно два пъти през живота си, тя го превръща в поет. Беатриче става неговата муза, която той нарича „най-дивния сред всички ангели“.

Обичайна практика по онова време е било браковете да се сключват по сметка. Това е и причината двамата да не изживеят бурно своята любов, която си остава единствено платоническа.

Данте се жени за Джема Донати, дъщеря на състоятелния и политически влиятелен Мането Донати. От нея му се раждат двама сина – Джакопо и Пиетро, и една дъщеря – Антония, която впоследствие приема монашество. Поетът обаче така и никога не обиква жена си. Никога не я споменава в нито една от своите творби.

За сметка на това Беатриче е обсебила целия творчески дух на Данте. Внезапната ѝ смърт през 1290 г. е причина поетът да напише вълнуваща автобиографична изповед край пресния гроб на любимата си. В този литературен шедьовър Алигиери излива най-съкровените си любовни чувства, които е питаел и продължава да изпитва, ведно с безкрайната мъка след нейната кончина.


Неизживяната им любов оживява в творбата му, запазвайки им място сред трагични любовни персонажи като Ромео и Жулиета, Тристан и Изолда, Петрарка и Лаура.

Тежкият удар от смъртта ѝ отключва в Данте неподозирано творческо вдъхновение. Той се утешава, като усилено чете и осмисля трудовете на античните философи Цицерон и Боеции. В резултат на това се ражда и уникалната „Божествена комедия“ – едно от десетте най-значими литературни творения в света.

На нея отдава 15 години от живота си. Представя философски светоглед по един модерен за Средновековието начин. Завършва я малко преди смъртта си. Написана е на език, който авторът нарича италиански. Но всъщност е литературен език базиран на тоскански диалект, изпъстрен с латински думи и други местни диалекти.

С това полага основите на книжовния италианския език, а тосканският диалект става негов стандарт. Данте Алигиери оставя незаличима диря в световната класика, като поставя основите на новата епоха, наричана Ранен Ренесанс.

Два гроба са издигнати за италианския майстор. Единият в Равена, където се намират тленните му останки. Другият е във Флоренция, която на няколко пъти, но без успех, се опитва да върне мощите на поета в родното му място.

Данте не става популярен в Европа чак до Романтизма. За романтиците Данте, както Омир и Шекспир, е главен пример за „оригиналния гений“, който поставя собствените си правила, създава персонажи със съкрушителна големина и дълбочина и далеч надхвърля всякаква имитация на предишните майстори, които от своя страна, не могат да бъдат имитирани.




Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.