Видове бури и най-смъртоносните от тях

Когато чуем за природни бедствия, често правим асоциация със земетресения, наводнения, лавини или пък изригвания на вулкани. Бурите обаче изобщо не са за подценяване и в никакъв случай не бива да бъдат изключвани от списъците с най-деструктивни природни явления.

Световната история помни бури, които са били фатални за мнозина и са нанесли необратими последици след себе си. Тук далеч не става въпрос за силната лятна буря, която колкото и да мразим, толкова и се нуждаем от нея, за да ни разхлади в горещите дни. Говорим за нещо много по-мащабно, което не само че може да има траен ефект върху нас самите, но и може да ни заличи завинаги. 

Днес ще се запознаем с различните видове бури, ще обясним разликата между ураган, тайфун и циклон и ще ви представим най-големите и смъртоносни от тях, чиито отпечатък ще остане завинаги върху лицето на Земята. 

Магнитна буря

На всеки 11 години Слънцето достига своята максимална активност и в резултат на това изхвърля огромни количества коронална маса – магнетизирана плазма от короната на небесното тяло, съставена главно от електрони и протони. При подобен слънчев максимум Слънцето произвежда около три коронални изхвърляния на ден, при които плазмените частици се движат с изключителна скорост в Космоса и в случаите, когато достигнат нашата планета, се сблъскват с магнитното ѝ поле и причиняват т.нар. магнитни бури. 

Енергийните частици от Слънцето предизвикват полярни сияния в небето, които могат да се видят от точки на Земята, за които не са обичайни. Нарушения в радиопредаването и електропреносните мрежи, срив на технологиите, отклонения и повреда на сателитите са само част от щетите, които магнитните бури оказват. Здравето на човека също не е застраховано – слънчевите изригвания могат да бъдат причина за редица неразположения като главоболие, тревожност, депресия и безсъние. Възрастните хора и страдащите от сърдечносъдови заболявания често забелязват промени в пулса и кръвното си налягане. 

Събитието „Карингтън“ през 1859 г.

Най-мощната геомагнитна буря в историята на човечеството или още известна като събитието „Карингтън“ е започнала на 28 август и е продължила до 2 септември 1859 г. Слънчевата експлозия е била толкова силна, че се е равнявала на 10 водородни бомби, а частиците от короналната маса са достигнали Земята за по-малко от 18 часа, като обикновено за целта били нужни 2-3 дни.

Полярни сияния са били наблюдавани от всяка точка на света, а небето било толкова светло, че хората са се събуждали и са започвали да се оправят за работа. Сривовете в електрозахранването и телеграфните комуникации били шокиращи тогава, а представете си какво би било, ако подобна магнитна буря се случи днес…

Гръмотевична буря

Всички сме запознати със стандартните гръмотевични бури, но все пак нека обърнем внимание и на тях. Гръмотевичните бури се зараждат в купесто-дъждовни облаци, които пък се образуват при бързото издигане на топлия въздух от земята към небето. При самото издигане, въздухът се охлажда и създава привидно пухкавите облаци, които често ни подвеждат, че буря няма да има. Именно в тях се заформят и така смъртоносните мълнии, които винаги са придружени от силен тътен, известен още като гръм. 

Гръмотевична буря може да се образува на всяко едно място по света и често носи със себе си не само бурни ветрове и проливни дъждове, които могат да причинят сериозни наводнения, но и градушки, последствията от които никога не са приятни. Интересен факт е, че във всеки един момент на Земята се завихрят приблизително 2 000 гръмотевични бури, а мълниите, които падат всеки ден са около 8 милиона! 

Мистериозната буря в Утрехт, Холандия 

1 август 1674 г. – напълно нормален топъл летен ден в холандското градче Утрехт. В края на деня тъмни и злокобни облаци се спуснали над целия град и причинили най-силната буря, запечатала се в историята не само на Нидерландия, но и на целия свят. Бурята продължила точно 15 минути и оставила след себе си невъобразими поражения, личащи си и днес. Градушка с размерите на бебешка главичка, ветрове, вдигнали във въздуха цели кораби, унищожени ниви и църкви, чиито камбани никога не били намерени – това са описания на свидетели и потърпевши на природното бедствие. 

След тези сякаш апокалиптични 15 минути, небето се изяснило сякаш нищо никога не е било, а всъщност половината град бил заличен. Странното било, че имало улици и жилищни сгради, които са били приравнени със земята, но имало и непокътнати такива. И тук спекулациите започнали – едни определяли бурята като торнадо, но бързо били оборени от твърдението, че торнадото е „прекалено локализирано“, а щети имало по цялата площ на града. След дълги проучвания явлението бива категоризирано като „bow echo“ – буря с формата на лък, която може да бъде дълга десетки хиляди километри. 

Какъвто и всъщност да е вида на това толкова страшно бедствие, то със сигурност остава в историята като най-деструктивната и мистериозна гръмотевична буря, оставила след себе си множество въпроси без отговор и последици, които жителите на Утрехт винаги ще помнят. 

Торнадо

Торнадото представлява изключително силен въртящ се въздушен стълб, свързващ земната повърхност с купест или купесто-дъждовен облак. Обикновено явлението има форма на фуния – в горната си част е най-широко, а надолу се стеснява. В основата му има облак от прах и вдигнати отломки. Средната скорост, с която се придвижва торнадото е 180км/ч, а средният диаметър – 150м. 

Торнадо може да възникне практически навсякъде, освен на Антарктида, но с най-висока честота са не къде да е, а в Съединените Американски Щати, където се регистрират около 1 000 случая годишно. Най-силният и опустошаващ вид торнадо е клиновото торнадо – то е толкова широко, колкото и високо и често обърква дори специалистите, които го смятат за огромен, нисък, буреносен облак. При разсейването си торнадата изглеждат като тясна тръба, криволичеща на различни посоки, докато вятърът във фунията не отслабне до толкова, че стихията да изчезне. 

Торнадото в Ел Рено

На 31 май 2013 г. в американския град Ел Рено се заформя най-мощното торнадо, регистрирано някога. То е било с ширина 4,2 км и е развило немислимата скорост от 484 км/ч. Времетраенето му е било 40 минути, през които е отнело живота на 8 души, трима от които са били „ловци на торнада“, имали лошия късмет да попаднат в окото на бурята. 

Торнадото на трите щата

Мисури, Илинойс и Индиана – това са трите щата, през които е преминало не най-мащабното, а най-смъртоносното торнадо, записано в историята. Със своите 1,6 км ширина и скорост от 117 км/ч, торнадото отнема живота на 695 души. То държи и още един рекорд – за най-дълъг и продължителен път – за 3 часа и 37 минути то е изминало цели 352 км!

Огнена буря

Огнената буря е изключително опасно природно явление, опожаряващо, в буквален смисъл, всичко по пътя си. Тя представлява излязъл извън контрол пожар, който е придобил такава интензивност, че създава и поддържа своя собствена вятърна система. Огнените стихии биват три вида: 

• Огнени вихрушки – сформират се близо до повърхността на земята, но могат да достигнат стотици метри нагоре;
• Огнено торнадо – образува се, когато мощни бурни ветрове преминат през бушуващ пожар;
• Огнена суперклетъчна буря – това е едно от най-редките, но със сигурност най-разрушаващи природни явления. Суперклетките са вид гръмотевични бури, характеризиращи се с мезоциклон, който им придава открояващата се въртяща структура. Тази буря е единична, не е част от по-голяма система, но това не ѝ пречи да продължава с часове, да се разраства и да обхваща все по-големи територии. А представете си подобно бедствие да премине над значителен горски пожар – двете стихии ще влязат в контакт и ще създадат нещо наистина ужасяващо.

Огненият ад в Пещиго, Уисконсин 

На 8 октомври 1871 г., в същия ден, когато избухва Големият пожар в Чикаго, на няколкостотин километра на север започва да гори малкото градче Пещиго. В никакъв случай не омаловажаваме щетите, нанесени от огъня в Чикаго, но броят на жертвите в двете места говори сам по себе си – около 300 жертви в Чикаго и между 1500 и 2500 в Пещиго. 

Първопричината за пожара в малкото градче бил обичайният метод за разчистване на горски площи за земеделски цели – чрез запалване. В същия ден обаче се извил бурен вятър, достигащ скорост от 200 км/ч, който спомогнал разрастването на пожара и по-нататъшното образуване на огнена буря, изпепелила до основи целия град и погубила живота на цялото му население. Част от жителите се опитали да потърсят спасение в ледените води на градската река, но за съжаление измръзнали и намерили своя край там. 

Тук е моментът да напомним да бъдете изключително отговорни и да не забравяте, че огънят е една от най-коварните стихии на природата, пред която човекът често е безсилен. 

Пясъчна буря

Пясъчната буря е типична за пустинните райони и тези с открити пясъци, където липсва растителна покривка, която малко или много да предотвратява образуването на това явление. На подобни открити пясъчни места, земята се нагрява значително през деня, а нахлуването на силни ветрове предизвиква пясъчни бури, които вдигат милиарди песъчинки във въздуха.

Вятърът развива средна скорост от около 10 км/ч, а самата буря се движи на не повече от 15 м височина. Концентрацията на песъчинки и прах е толкова висока, че видимостта става почти нулева, а дишането – силно затруднено. Песъчинките от една пясъчна буря могат да пропътуват стотици, та дори хиляди километри. 

Бурята „Черна неделя“

„Черна неделя“ е най-силната пясъчна буря, запечатана в историята. Тя се е случила в САЩ, като най-засегнати са били Оклахома и Тексас. Отглеждането на едър рогат добитък и овцевъдството са оставили голяма част от тези територии без естествена растителност, а липсата на валежи от всякакво естество е изсушила горния слой на почвата.

На 14 април 1935 г. се завихря тя – „Черната неделя“, причинила смъртта не само на хиляди домашни и диви животни, но и на десетки хора. Очевидци описват бурята като „купест облак, само че черен вместо бял… изглеждаше сякаш се търкаляше по земята, птиците летяха в ужас и само онези, които имаха силни криле, успяха да избягат“. 

Тропически бури – ураган, тайфун, циклон

Тропическите бури са системи на ниско атмосферно налягане, при които започва да се оформя характерната циклонна форма. Както подсказва и името им, те се образуват главно в тропическите области, тъй като най-важният и основен фактор за тяхното сформиране са именно топлият климат и топлите води. Макар и способни на големи поразии, тези бури всъщност са нужни на човека, колкото и парадоксално да звучи. Те пренасят горещи топлинни вълни от тропиците към районите с по-голяма географска ширина и по този начин спомагат равновесието на земната тропосфера и поддържането на умерена температура в целия свят.

Всички сме чували наименованията „ураган“, „тайфун“ и „циклон“, но запитвали ли сте се някога дали има някаква разлика между тях и ако да – каква е тя? Е, отговорът всъщност е, че такава няма. И трите понятия се използват за едно и също природно явление – тропическите бури. С кое наименование ще ги наречем зависи единствено от географската точка, където възникват. 

• Урагани – сформират се в Атлантическия океан и североизточния Тихи океан. Характеризират се с ветрове със скорост над 119 км/ч;
• Тайфуни – в северозападната част на Тихия океан. Те се движат най-бързо – 150 км/ч;
• Циклони – в Индийския океан и южната част на Тихия океан. Скоростта им е около 100 км/ч.

Циклонът „Бхола“

„Бхола“ е регистриран като циклонът, взел най-много човешки жертви в историята. Той се е образувал през 1970 г. в Бенгалския залив и е ударил Бангладеш със скорост на вятъра 205 км/ч и вълни, високи цели 9 м. Ужасяващата стихия, преминала над азиатската държава, отнема живота на 500 000 души. 

Надяваме се рекордите, които всички изброени природни бедствия са поставили, никога да не бъдат подобрявани. И все пак природата е непредвидима и никога не знаем какво ни е подготвила. Единственото, което можем да направим, е да бъдем отговорни към нея и да се информираме по какъв начин бихме могли да се предпазим в такива ситуации.