Избори 2021, епизод II: защо трябва да гласуваме?

Избори

Това, което предстои да прочетете не е част от предизборна кампания на някоя партия.

Следващите редове не са за хора, които са казвали словосъчетания от сорта на: „Те всички са еднакви“, „Нищо не зависи от мен“, „Няма да гласувам, защото ме мързи“, „Не ми се занимава“ и други подобни. Щом още не сте затворили страницата, значи не сте от тези хора.

Атанас Буров: “Всеки народ си заслужава историята, участта, управниците и камшика, който го шиба по задника всеки ден, всеки час!“
Шарл Монтескьо: “Всеки народ заслужава съдбата си“.

Демокрация: от гръцки „народвластие“, форма на управление, при което държавната власт произлиза от народа чрез консенсус.
Суверенитет: от френски „върховна власт“.

На последните няколко проведени избори за народни представители избирателната активност беше около 50%, тоест около 3-3,5 милиона души. 3 милиона решават съдбата на 6-7 милиона. От години ние българите се оплакваме, че не сме доволни от управляващите, но не правим нищо. Ако има протест, той е от 20-30 хиляди души, което на 7 милиона население е нищожна цифра.

Време е да разберем, че ние сме върховната власт. Не политиците, не президентът, не главният прокурор, а народът. Живеем във времена, в които всичко зависи от нас, а не го осъзнаваме. Твоят глас променя всичко, защото той не е един.

Политиците са наши служители, а ние сме техни началници. Когато един служител не си върши работата, той бива уволнен. Време е ние да уволним тези, които не си свършиха работата и да назначим нови, а ако и те не си и я вършат, ще уволним и тях. Защото можем, защото ние сме суверенитета, ние сме върховната власт, не те!

Китайците имат една теория за живота, която гласи, че животът се състои от цикъл, а този цикъл се състои от три фази. Първата фаза е „хаосът“, след него идва „малкото процъфтяване“, а накрая е великото единение. След това всичко започва отначало.

От много дълги години в България цари хаос. Навсякъде. През лятото на 2020 година започнаха протести, които продължиха с месеци, без успех. Но Априлското въстание също не е постигнало първоначално замисленото. На 4 април тази година се проведоха избори, които сложиха началото на края на партията, която беше черешката на тортата от хаос. В неделя може да направим две неща: първото е да уволним официално виновниците и да започнем „малкото процъфтяване“.

Станете един час по-рано и отидете да гласувате, защото това е вашето бъдеще, както и това на децата ви. Не оставяйте 3 милиона да решават съдбата на 7. Бъдете част от решението. На последните избори, българите в чужбина ни показаха, много ясно, че те искат да се върнат. Показаха ни го като пропътуваха стотици километри и чакаха часове на опашки, за да пуснат своя глас. И го направиха. И всички ние, тук в България, останахме възхитени. Те загубиха 1 ден само за да гласуват, а ти казваш, че не ти се занимава?

В неделя ще отговорим на няколко въпроса. Дали сме научили какво е демокрация? Научихме ли, че ние сме суверенът и от нас зависи всичко? Ще започнем ли „малкото процъфтяване“ или ще си останем още дълго време в „хаоса“? Ще вземем ли камшика в наши ръце или ще продължим да се оставяме да ни шибат с него?

Ако отговорим отрицателно, то ще покажем още веднъж, че си заслужаваме и съдбата, и управниците, защото не са прости политиците, че крадат, а ние, че ги търпим!



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *