В далечината на собственото ти съзнание се чува звънтеж. Кой смее да те безпокои по никое време? Трябва да е някой, който е готов да чуе тирада от най-добрия ти, „приятелски настроен“ материал. Звъненето продължава съвсем настойчиво и докато гневът в теб започва да се формира като ураган над Флорида, ти започваш да се съмняваш … Продължете с четенето на На един обикновен ден (от MadMan)