Що е то медийна грамотност?

медийна грамотност

В училище ни учат да пишем и четем. Това е основата на всичко. Без тези две способности ти си неграмотен. Но означава ли, че ако можеш тези две неща, ти си грамотен?

Живеем в свят, в който има постоянен поток от информация. Много от тази информация е фалшива. И е от изключителна важност да можем да подбираме и да четем (правилно) тази информация.

Днес всеки е медия, всеки разпространява информация. Всеки може да каже или напише нещо и то да достигне да десетки, стотици, хиляди хора. Интернет няма филтър. Всичко това ни води до ерата на фалшивите новини. Това не е просто термин, това е способ, който се използва. Фирми, маркетинг директори, известни личности, „инфлуенсъри“ умело боравят с фалшивите новини, за да постигнат повече последователи – за пари, власт или пропаганда.

фалшиви новини

Доналд Тръмп и Бойко Методиев Борисов са два от най-ярките примера на хора, които са използвали и продължават да използват фалшивите новини, за да постигнат успех. Бе доказано, че Тръмп над 8000 пъти е използвал лъжлива или подвеждаща информация в предизборната си кампания, а и като президент.

В последно време всички партии, които се опитват да „вземат“ властта и да спечелят доверието на гласоподавателите говорят за здравна и съдебна реформа, но има още една, която е от най-голямо значение – образователната.

Ние, хората, много често правим нещата да изглеждат по-трудни и сложни, отколкото са. Нарочно или не е друг въпрос.


Република Сингапур е островна град държава, която е сравнима по население с България. Там образованието и здравеопазването са едни от най-добрите в света, а освен това е така устроена, че всеки може да има избор къде да живее. Тези три неща са довели до следните резултати:

  • продължителност на живота – 83.8 години (на 3-то място в света)
  • грамотност – 92,7% от населението
  • детска смъртност – 2,8% (154-то място в света)
  • БВП на човек от населението – 68 487 щатски долара
  • ИЧР (Индекс на човешко развитие) – 0,935 (9-то място в света)

Нека видим същите данни, но за България:

  • продължителност на живота – 74,9 години (на 80-то място в света)
  • грамотност – 98,2% от населението
  • детска смъртност – 7,1% (26-то място в света)
  • БВП на човек – 9826 щатски долара
  • ИЧР (Индекс на човешко развитие) 0,816 (52-ро място в света)
5 от най-добрите родни дестинации за лятото

Българите не сме глупави и числата го показват, но въпреки това образователната ни система е в „кома“ от много години. Тя е остаряла и неефективна. В нея трябва да се направят много промени, като една от най-важните задачи е да се въведе учебен предмет – медийна грамотност.

„Медийна грамотност е способността да се идентифицират различни видове медии и да се декодират съобщенията, разпространявани чрез тях. Отнася се до уменията, знанията и разбирането, които позволяват на потребителите да използват медиите ефективно и безопасно и е призната за една от ключовите компетентности на XXI век. В Холандия се борави и с израза медийна мъдрост [mediawijsheid], разбирана като „съзнателна и активна употреба от страна на гражданите на всички налични медии – цифрови и аналогови – за да участват оптимално в днешното общество и да оптимизират качеството си на живот“.

„Фалшивите новини“ са един от най-големите проблеми на нашето време. Много хора се заблуждават и дори националните медии ги използват за манипулация. Достатъчно е човек да види кои са най-четените вестници и сайтове и ще му стане ясно, че българите четат предимно фалшиви и манипулативни новини. Защо политиците продължават да не правят нищо по този въпрос? Отговорът е повече от ясен.

Разбира се, както всичко останало, това ново нещо, наречено „фалшиви новини“, е забравено старо. Открай време хората използват лъжи и подвеждаща информация. Разликата е, че днес медиите го правят с милиарди хора, всеки ден.

За да просперираме като общество, ние трябва да се учим от грешките си. Това е една от функциите на историята, да се учим от нея.

Жизненоважно е да се въведе медийната грамотност в училищата. Ако продължим да правим грешката, която сме правили безброй пъти, то това не е грешка, а избор. А ако това ни е изборът, то ние ще продължим да се развиваме само технологично, но не и като общество.



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *