Защо ни е да мислим?

„Мисля, следователно съществувам!”

Кой не е чувал този цитат от Рене Декарт? За тези, които не са чували за него – той е френски философ, математик и физик, известен още като Картезий.

Въпросът е защо? Защо ни е да мислим, като имаме Google и „добри приятели“? Отговорът на всеки въпрос е в джоба ни. Пишеш в търсачката или просто се обаждащ на някой, „който разбира“.

Ето няколко причини, които се надявам да раздвижат поне малко сивото ви вещество. Защото мозъкът е орган и както пръстите на краката, закърнява. Рядкото му използване може да има последици. Е, пръстите на краката може и да не се наложи да използвате, освен ако не искате да ощипете с тях човека под завивките ви или пък да поставите рекорд на Гинес за плетене с тях.

Защо ни е да мислим? Питаш, казват ти. Слушаш, след това повтаряш. Не влизаш в конфликти, не си създаваш проблеми, не носиш вина, защото „така са ти казали“ и ти просто изпълняваш.

Някои хора не виждат нищо лошо в това. Дори го намират за хармонично съществуване. Но всъщност не е точно така. Ако човек не мисли, превръща себе си в роб на чуждите мисли.

Мисленето е право на всеки индивид. Също като правото да диша. Със свободата на словото не винаги нещата стоят по този начин.

Тъжното в случая е, че мисленето не се поощрява в днешно време. В училище трябва просто да заучиш, а може и да препишеш, но това пак е форма на мисъл. Повечето работодатели не искат мислещи служители, а изпълнители. Предполагам сте чували фразата: „Не ти плащам да мислиш“, нали?!.

Дотук става ясно, че мисленето днес не е нужно и дори създава повече неприятности, отколкото позитиви.

Има обаче професии и области, в които мисленето е наложително. Но дори и там понякога да мислиш в определена посока е задължително. Най-добре е мисълта ви да няма граници.

Да се върнем на мисълта на Декарт.

Какво значи „съществувам“? Всички, щем не щем, съществуваме. Има ни. Материални същества сме. Можем да се докоснем и видим в огледалото. Чувстваме болка и удоволствие. Задължени сме към себе си – да се храним и да удовлетворяваме всички останали свои физически потребности. Добре. Човешкото съществото обаче има и духовни такива.

Какво е духовна потребност? Забравили сме или сме напът да забравим?

Като духовни потребности можем да определим общуването, споделянето, необходимостта да прочетем някоя книга или да останем сами със себе си. Да прегърнем близък за нас човек, да сме полезни, да подарим щастие и да си доставим такова. Дали ще е чрез песен, филм, разходка в природата, театър, опера, балет, наблюдаване на звездите или изучаване не нещо, каквото се сетите. Това е онази нужда, която е пряко свързана с личността и предпочитанията ни. В това отношение имаме различни потребности.

За да бъде човек личност, трябва да е мислещ. Не винаги мислите ни са гениални. Има и много глуповати такива. С времето се отказваме от един начин на мислене и навлизаме в друг. Това е нормално.

Хората, които остават в историята, са били мислещи и действащи хора.

Изпълнителите, които не взимат еднолични решения, не се помнят. Те стават част от статистиката. А тя се ползва от мислещи хора.

Неизбежно е да попаднем в нечия статистика. Тя може да е всякаква: вегетарианци, месоядни, комунисти, демократи, агресори, жертви, умници, глупаци и др.

Да формираш мнение и да го обосновеш, изисква опит, разсъдък и смелост – да го заявиш и да застанеш зад думите си с действия.

Освен това да мислиш е супер интересно. Може да развихрите фантазията си в конспиративни теории, мечти, изобретения, търсене на по-добър и смислен живот или самосъжаление.

Опасна работа е мисленето, но си струва.

Как отговаряте, ако изобщо някой ви попита: „Какво мислиш“? Ако отговорът е „нищо“, значи или сте постигнали някаква висша форма на медитация, или просто ви няма.

Преди време се дразнех на хората, които често си сменят мнението. Всъщност още го правя. Тогава обаче не заявявах своето, защото имах нужда от още време да помисля.

Защото мисълта води към определи действия, които, ако са лишени от такава, изпълняват чужди интереси.

За да съществувате като пълноценни личности – мислете. Изключете автопилота и поемете контрола над живота си. За да не ви е виновен друг накрая.

Биляна Бозинарева

Биляна е кукловод по образование. Интересува се от странни, смешни и понякога тъжни, но важни неща. Сред тях са култура, психология, политика, социология и др. Обича да пее, да чете приказки и да се забавлява. За нея журналистиката е начинът, по който е ангажирана с настоящето.