През 1984 г. на Международната конференция по регулирането и развитието на риболова в Рим 27 юни е избран за Световен ден на риболова. Ежегодно този ден събира и обединява любители и професионалисти в областта на риболова.
Археологически находки свидетелстват, че неандерталците от ранния палеолит вече са имали изградени риболовни навици. В пещерите, обитавани от праисторическите хора, са открити кости от риба, което показва, че тя е била част от менюто в този период. От този период обаче не са открити никакви риболовни принадлежности. Според археолози първите оръдия за риболов се появяват значително по-късно – в периода на мезолита.
В епохата на неолита основните селища започват да се строят на бреговете на водоеми. По това време лодките са основни транспортни средства. Ловът и риболовът са основен поминък. Предполага се, че двата вида лов са се зародили почти едновременно.
На египетски рисунки, датиращи от 2000 г. пр. Хр., са били изобразени хора, които ловят риба с мрежи и въдици. Съществуват и данни, че през IV в. пр. Хр. в Китай се ловяла риба с влакно от коприна, кука, направена от игла, бамбукови пръчки и сварен ориз за стръв. Подобни записи се забелязват и в други древни култури.
Липсват еднозначни сведения за това кога риболовът престава да бъде само начин за прехрана и се превръща в хоби. Значението му обаче изобщо не е пренебрегнато. Новото хоби е споменато в творби на Аристотел, Херодот и Платон. Омир също обръща внимание на риболова и го описва в най-известното си произведение – „Илиада“.
Съществуват и сведения за организирани състезания и турнири по риболов. Плутарх описва състезание между Антоний и Клеопатра в своите „Сравнителни животописи” на известни римляни и древни гърци. Римляните също често устройвали турнири по риболов.
Историята на такъмите
Трудно е да се каже какъв е бил първият риболовен такъм, но вероятно става дума за примитивна въдица. Археологически находки свидетелстват, че първата кука била изработвана от дърво. След време за изработка на куки започнали да се използват кости от животни, а по-късно – камък.
С началото на металообработването кукичките започват да се изработват от метал и придобиват съвременен дизайн. Значителен принос към развитието на въдиците имат англичаните. През XV в. те изработват риболовните приспособления с такава прецизност, че риболовът с въдица започва да се счита за вид изкуство или дори наука. Появява се „Трактат за лова на риба с кукичка”. Това вероятно е първата книга в риболовната литература, която е посветена точно на въдицата.
Преди да се достигне до изработката на първите въдици, хората използвали влакна от животински или растителен произход и ги държали с ръце. Този метод на риболов обаче изисквал и наличие на лодка. Това довело до появата на риболовни пръчки. Смята се, че първите риболовни прътове били около 1,5 м.
Риболовът по нашите земи
По нашите земи риболовът също е бил широко разпространен. Смята се, че ловенето на риба в тази територия присъства в ежедневието на хората още от епохата на палеолита. За това свидетелстват намерени рибени кости в пещерата Темната дупка.
Части от примитивна въдица пък са открити в голямата пещера в Търновския дервент, Денева могила, край село Мадара. Археолози смятат, че това са останки от новокаменната епоха. Свидетелства за риболова от тази епоха са открити и около Русе. Там са намерени кости от едри риби, които според учени са били улавяни с копия.
От бронзовата епоха също са останали доказателства за ролята на риболова в ежедневието на хората. В могилата Сивритепе (Шуменско) е намерена бронзова въдица от това време.
По сведения на Херодот, датиращи от V век пр. Хр., реките минаващи през нашите земи били толкова богати на риба, че древните траки дори хранели конете си с нея. Археологически свидетелства от могилата в Караново сочат, че на погребални тържества менюто е включвало и риба.
Днес риболовът се е превърнал в любимо хоби за доста мъже. Освен че доставя удоволствие на практикуващите го, риболовът намалява стреса и напрежението, създава поводи за излети със семейство и приятели.
Наслука!
Анна Аврамова е студентка, специалност „Комуникационен мениджмънт“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е свободолюбива по природа, но перфекционист в работата си. Нейна страст са поезията и кратките разкази с неочакван край.
