Футболът е най-великата игра в света. Той е създаден, за да обединява хората и да носи радост. За съжаление в България нещата не стоят така. Футболът ни от години не се развива. Спокойно мога да кажа, че тъпчем на едно и също място без никакви положителни перспективи за развитие. Защо се получава така?
Един от големите проблеми е, че всеки търси бързи резултати. Всеки иска да постигне всичко бързо и веднага. Не се дава време на треньорите за работа. Не се налагат млади футболисти. В българските отбори е пълно със знайни и незнайни чужденци, които вместо да вдигат класата, я свалят още повече. Грандовете Левски и ЦСКА от години не са печелили трофей и феновете им се измориха да чакат. Десетки треньори минаха през “Герена” и “Армията”, но нито един от двата клуба не просперира особено.
А какво да кажем за Лудогорец? Отбор, който е 8 поредни години шампион, но пълен с чужденци, не допринасящ с нищо за развитието на българския футбол. Да, не можем да отречем успехите, които постигнаха “орлите” в Европа и у нас. Тези успехи все пак вдигнаха клубния коефициент на България.
Мисля, че една голяма част от българските отбори трябва да разберат, че всичко започва от децата и детско-юношеските школи. Много от децата няма къде да тренират, защото не са им предоставени подходящи условия. Друго, което родните тимове трябва да разберат, е, че не може резултатите да дойдат веднага. Никой треньор не е магьосник и не може с вълшебна пръчка да промени нещата само за месец или два.
Нека да поговорим малко и за националния отбор. Факт е, че страната ни не се е класирала на голям форум от Евро 2004. Това са близо 15 години, в които националите сменяха треньори, опитваха различни неща, но така и нямаше резултати. За много от хората българският национален отбор по футбол стана безличен, скучен и неатрактивен. Стадион “Васил Левски” не се е пълнил до краен предел много отдавна за мач на националния отбор. И явно има защо след двете позорни загуби от последните дни…
Все пак се забелязват и позитивни неща. Изминалото футболно първенство бе много интересно с интрига до последния кръг. Макар че Лудогорец отново триумфира, “разградските орли” завършиха само с точка преднина пред ЦСКА. Може нивото на футбола да не бе високо, но интересът на феновете бе държан до последния кръг.
В Левски също се забелязва подобрение. С идването на новите собственици плюс изпълнителния директор Павел Колев сините фенове отново са обнадеждени. В Левски искат изцяло да променят клуба и да създадат един клуб с европейско поведение, мислене и авторитет.
Пловдивските тимове – Ботев и Локомотив, също преживяват добри времена. Това важи най-вече за Локомотив, които спечелиха купата на страната, побеждавайки в исторически финал съгражданите си от Ботев. Финалът за купата между Ботев и Локо Пловдив наистина бе мач за историята. Това бе първият исторически финал между два пловдивски тима за купата. Фенове от града под тепетата буквално заляха София и създадоха невероятна атмосфера на националния стадион “Васил Левски”.
След броени дни българските отбори ще очакват жребия за европейските клубни турнири. Лудогорец ще научи първия си съперник в квалификациите за шампионска лига, а Левски, ЦСКА и Локомотив Пловдив ще очакват жребия за Лига Европа. Така че за изстрадалия български футболен фен няма почивка. Колкото и слаб да е българският футбол, колкото и на ниско ниво да е първенството ни, то е наше, българско. Всеки един истински фен, без значение на кой отбор ще продължи да пътува, да ходи по стадионите и подкрепя отбора си.
Смятам, че е по-добре да бъдем оптимисти, вместо само да плюем, съдим и говорим лошо за футбола и спорта ни. България е спортна нация и българите обичат много спорта. Липсата на успехи намали интереса, но истинските фенове остават и тези, които милеят за всичко родно. Футбол, спорт и всичко българско.
Делян (Дидо) Калинков е запален футболен фен, член на българските фен клубове на отборите Нюкасъл и Рома. Обича киното, музиката, историята и литературата. С диплома по Публична администрация в Софийския университет, сега Дидо учи магистратура по спортна журналистика.
Коментари