„Дом Младост“ във Варна: къде свършва законът и започва моралът?

Преди броени дни граждани на Варна се събраха пред плувен комплекс „Дом Младост“, за да изразят своето недоволство срещу новината за неговото събаряне.

„Дом Младост“ е пуснат в експлоатация преди 35 години. Разположен е на площ от 9500 кв.м. Водата, която идва от сондаж с дълбочина 1980 м, е термална – с температура 47 градуса по Целзий. Лекува заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна и храносмилателна система. В двата басейна с минерална вода деца се учат да плуват, провеждат се и рехабилитационни дейности за деца със специални потребности.

Наемателите са получили предизвестие до 20 юни да напуснат сградата. Според хората предстои изграждане на жилищна кооперация с търговски обекти. От Община Варна са съобщили, че сградата никога не е била общинска собственост, но към момента няма и разрешение за строеж на мястото.

Живеем в епоха на капитализъм, където частната собственост и търговията са на пиедестал. След „падането“ на Тодор Живков и настъпването на демокрацията и свободата на всичко, в България се случиха две неща. Първото е, че „новият режим“ разруши много емблематични сгради, паметници и заводи, разбира се, съвсем законно. Второто е, че държавата продаде на частни лица много сгради и терени, за част от които още се водят дела, заведени от наследници срещу новите собственици. Отново продажбата е законна.

„Преди повече от 40 години къщата на майка ми, която е била на не повече от 20-години, е съборена, за да бъде построено това нещо и хората да се радват на минерална вода и на басейн. В един момент се решава, че това ще бъде съборено и ще бъде построена жилищна сграда“, коментира гражданинът Румен Христов пред Нова ТВ.

Има две страни на този проблем, както и на всеки друг подобен. От едната е собственикът. Човек, който е в пълното си право, дадено му от закона, да прави със своята частна собственост каквото поиска. Той преследва своите интереси и това е напълно нормално. Той вижда шанс за печалба и се възползва, както всеки друг би направил. Той се възползва от това, за което са се борили нашите предци – свободата. Свободата да правиш, каквото решиш и искаш, стига да е позволено от закона.

От другата страна са децата, техните родители и треньори. Треньорите, които са отдали живота си на децата, родителите, който трябва да обяснят на детето си, че няма да може да тренира повече и самите деца. Децата, на които ще бъде отнета възможността да спортуват, да се развиват физически, психически и емоционално, защото чрез него се развиват и трите. Защото липсата на спорт в България е причината ние да сме на дъното във всяка една класация.

Ето тук идва въпросът за морала, свободата и закона. Собственикът е свободен и има правното основание да прави със собствеността си каквото реши, но дали е морално е отделна тема. Не може да разчитаме винаги на държавата и закона, защото някой неща са извън тяхната отговорност. Точно когато сме извън тяхната отговорност, идваме ние наред и нашият морал.

Законно е да си изхвърлиш фаса до кошчето, законно е да прередиш бабата в магазина, законно е да правиш много неща, които не са от полза за обществото, включително да отнемеш възможността на деца да практикуват любимия си спорт, но морално ли е?

И когато спрем да се уповаваме само на закона, а започнем да гледаме дали действията ни са морални или не, само тогава ще се „оправим“.

Николай Трифонов

Николай е роден в Русе, учи Журналистика във Велико Търново и живее във Варна. Футболен фен на Левски, колкото и да е трудно през последните години. Убеден е, че свободата и свободното слово са едни от най-ценните неща.