Поколения наред са израснали с приказките на Якоб и Вилхелм Грим. Няма дете или възрастен, който да не ги е чел или поне да не е гледал филмови продукции по едни от най-известните детски литературни истории – за Снежанка, Рапунцел, Червената шапчица, Принцесата и Жабока и много други.
Литературният гении на двамата прусаци е неоспорим. И двамата са били професори, преподаватели в Марбургския университет, политически дейци, конгресмени и парламентаристи.
Награждавани са с най-високите пруски и шведски отличия. Най-голямата им страст е бил фолклорът: песни, легенди, изрази, митове, вярвания, които години наред събират и притворяват в приказни материали, наречени „Вълшебният рог на детето“.
Но във всеки гениален ум прозира и сянката на лудостта. Сентенцията засяга и двамата братя, чиито съвременни вариации на приказките са силно пречистени и сладникави. Не така са стояли нещата с оригиналите…
И по-добре, защото оригиналните варианти в нашето съвремие биха подхождали повече за сюжети на еротични хоръри, трилъри и порно филми, отколкото на приспивни истории за деца.
Съвременните етнолози и психолози намират в оригиналите доста емоционална тревога, страх от изоставяне, сексуални послания, открито кръвосмешение, родителско насилие, че и антисемитизъм.
Сладката, главна героиня от Рапунцел например, забременява от принца, след като двамата се отдават дни наред на похот и удоволствия.
В „Разбойникът младоженец“ сексуалните сцени са премесени с елементи на насилие. Група разбойници отвличат девойка, след като ѝ правят групово gang bang, я убиват и нарязват на парчета.
Не са чужди и садо-мазо сцените в „Пепеляшка“, където сестрите си отсичат пръстите на краката с ножове, за да им стане обувката. В „Шестте лебеда“ мащехата пищи и се гърчи на клада, а в „Снежанка“ царицата танцува с нажежени обувки на краката до смърт.
В немалка част от приказките се сблъскваме с насилие над деца, групови сексуални сцени и кръвосмешение. В „Снежанка и седемте джуджета“ принцесата, едва 7-годишна, е откарана от ловеца в гората със задачата да я убие, като я изкорми, занасяйки дробовете ѝ на кралицата.
А по време на престоя си при джуджетата малолетната принцеса си устройва групова оргия с тях. Естествено, малката палавница не пропуска да вкара в леглото си и красивия принц.
В „Принцесата и жабока“ хепиендът идва с бурен секс между главната героиня и възвърналия си образа принц. В друга приказка майка обезглавява сина си, докато той се протяга, за да си откъсне ябълка. Нарязва го на филета, сготвя го и сервира на нищо неподозиращия си съпруг.
Не са подминати и семейните сексуални сцени с ролеви игрички. Баща, който ляга със собствената си дъщеря, заради обещанието, което е дал на умиращата си съпруга, да се ожени за красавица, наподобяваща нея. Зли мащехи и майки, които спят със синовете си, за да го върнат тъпкано на мъжете си…
И за да бъде затворен цикълът „кръв, секс и насилие“, част от приказките са гарнирани с антисемитизъм. В три от тях персонажите са евреи. Главните герои са идеализирани прусаци, които с удоволствие измъчват, обиждат, унижават и бесят евреите. Потърпевшите пък са в ролята на крадци, мошеници, лъжци и недъгави грозници.
И ако това не е завоалирана пропаганда на национализъм – здраве му кажи. Затова и нацистите, по време на Третия райх, са ги използвали в идейното възпитание на децата.
Въпреки всичко и до ден днешен приказните герои на двамата братя са сред най-четените и използвани във филмовата индустрия на Холивуд. Десетки игрални, анимационни и порно версии на филмови продукции заливат телевизионните и кино екрани.
В съвременната комерсиална действителност кой ти гледа тъмната страна, щом всички са доволни и печелят…
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.