“Пробуждането”: светът след Оруел през погледа на Лоран Гунел

„Животът е неустоим и поддържа у нас повече или по-малко съзнателно желание за безсмъртие.“

Така започва „Пробуждането“ (превод: Росица Ташева) на Лоран Гунел, един от най-четените френски автори, чиито творби се занимават с фундаменталния въпрос как да придадем смисъл на живота си.

Повечето от книгите на Лоран Гунел съчетават романовия сюжет с популярната психология. Но не и тази!

„Пробуждането“ не ни учи как да живеем по-добре. Тази книга ОБВИНЯВА. Обвинява онези, които манипулират всички нас: едрия бизнес и многонационалните компании, правителствата и народните избраници с активното съучастие на медиите.

Няколко ситуации, колкото измислени, толкова и напълно възможни, ако не и вече съществуващи, ни пренасят в един откровено оруеловски свят, свят на манипулациите. Ще се пробуди ли главният герой Том и дали, ако това стане, няма да е твърде късно?

Авторът предупреждава, че в „Пробуждането“ се съдържат собствените му ключове за декодиране на някои събития, които според него не са никак безобидни: „За да избегна всяка двусмисленост, държа веднага да уточня, че в книгата не става дума за антиковид ваксините… Те просто не са темата на тази книга. Съсредоточих анализа си върху… всичко останало. Затова пък всички исторически препратки са истински, както и споменатите икономически теории и психо-социологически изследвания.“

Роден през 1966 година, Лоран Гунел е прочут френски писател и психолог, преподавател в Университета в Клермон-Феран, експерт по личностно развитие и невролингвистично програмиране, чиито книги са бестселъри в цял свят, включително в България.

Опитът му на изследовател на човешкото поведение, пътешественик и консултант е въплътен в романи като „Човекът, който искаше да бъде щастлив”, „Бог пътува винаги инкогнито”, „Обещавам ти свобода”, „Денят, в който се научих да живея”, „И ще откриеш съкровището в теб“.

Рада Манчева

Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.