И през това лято волейболните емоции отново не липсват. Едно волейболно лято, изпълнено с много събития, очаквания и, дай Боже, успехи. България се включи отново във волейболната Лига на нациите. С подмладен състав, с нови лица и промени. Силвано Пранди отново се завърна начело на „трикольорите“, мечтаейки да върне България сред най-силните в световния волейбол.
Реалността обаче бе друга. „Лъвовете“ редяха загуба след загуба, като дори доживяхме да ни бият „волейболни сили“ като Португалия и Китай. Макар и с млад отбор, не мисля, че можеш да си позволяваш да губиш мачове от подобни противници. Отбори като Португалия и Китай, които преди ние биехме с лекота, но истината е, че другите се развиват, а ние лежим на стари успехи и постижения.
България, една от силите в световния волейбол, се докара дотам, да може да загуби от всеки. Разбира се, имаше мачове, в които показахме добри неща. Видя се огромен характер и израстване. За пример давам тук невероятната победа, която постигнахме срещу Франция. Изоставайки с 0 на 2 гейма и 13 на 16 точки, момчетата на Пранди наистина направиха забележителен обрат и се поздравиха с крайната победа. Французите не бяха с всички свои звезди, но това по никакъв начин не отнема от победата на нашите.
Другият светъл лъч, който се видя бе в мача ни срещу Германия. Там отново изоставахме с 0 на 2 гейма, след 26:28 и 18:25. Но тук отново българските волейболисти не се предадоха и обърнаха мача. Взехме 3 поредни части и след 25:23, 25:19 и 15:10, отново ликувахме. Тези два мача обаче не са достатъчни.
През останалото време играта на България бе посредствена и непостоянна, изпълнена с много лични грешки. Класирането в момента говори само по себе си. 4 победи и 8 загуби, и 12 място в класирането. Победи срещу Франция, Германия, Канада и Австралия.
В последния турнир от Лигата на нациите, в пловдивската зала „Колодрума“, селекцията на Силвано Пранди победи САЩ, но след това отново загуби. И то два пъти. От Иран и Сърбия. Надеждата беше в завърналия се капитан Виктор Йосифов, в Теодор Салпаров и Николай Николов, които също бяха на линия.
Всъщност и преди трите мача България нямаше шанс да се класира за финалите в Чикаго, но поне можеше да завърши достойно турнира. А сега… остава ни само да се надяваме и да стискаме палци на нашите момчета преди толкова важната олимпийска квалификация, която ни очаква през август.
Делян (Дидо) Калинков е запален футболен фен, член на българските фен клубове на отборите Нюкасъл и Рома. Обича киното, музиката, историята и литературата. С диплома по Публична администрация в Софийския университет, сега Дидо учи магистратура по спортна журналистика.
