Ще карам направо без излишни встъпления и уводи. На всеки от нас се е случвало да изпадне в ситуация на неловко мълчание. Без значение колко социален и общителен си, все някога се запознаваш със състоянието „неловко мълчание“.
Изведнъж всичките ти комуникативни умения стават съвсем ненужни и биват изместени от тишината. Секундите се точат и сякаш мълчанието продължава вечно. Стараеш се да не гледаш събеседника в очите заради опасенията, че може да стане още по-неудобно. Ако това изобщо е възможно.
Най-страшното е, че в някои случаи дори телефонът не помага. Фокусираш се върху някоя пукнатина на стената, стърчаща треска на пейката или нещо от този вид според обстановката, в която се намираш и търпеливо очакваш неловкото мълчанието само да напусне.
Ситуациите на неловко мълчание най-често се случва в обстановка с непознати, но никоя среща с познати също не е застрахована. Първите срещи с момиче обаче официално водят класациите по неловко мълчание.
В ситуациите, когато става въпрос за среща с момиче е добре да помислите за развитието на разговора предварително. Интересите и хобитата на момичето само могат да ви бъдат от полза. Без значение каква е ситуацията с мъчителната тишина има няколко начина, които да помогнат да я избегнете.
Не се притеснявайте да говорите
Неловкото мълчание често може да бъде, ако не предизвикано, то поне подсилено от собствените ни граници, които си налагаме. Понякога твърде дълго обмисляме какво точно да кажем или как да го кажем така, че да направим възможно най-добро впечатление. Това е често срещано при запознанство с нови хора или разговор с обекта на симпатиите ни.
Често се случва да искаме да кажем нещо, но толкова дълго да обмисляме дали е подходящо, че моментът да отмине. Това, разбира се, не означава да говорите всичко без изобщо да се замисляте. Просто не позволявайте на собствените си граници, свързани с вашата притеснителност и срамежливост, да прецакат възможността за интересен разговор.
Гледал си интересен филм, видял си впечатляваща кола или просто си хапнал нещо вкусно в някое заведение… не се притеснявай да нарушиш неловкото мълчание с някоя от тези теми. Вярвам, че всички са съгласни да чуят историята ти и със сигурност ще им бъде по-комфортно от времето, прекарано в неловка тишина. Това ще накара всички ви да се отпуснете и може да бъде начало на естествен, приятен и ненапрягащ разговор.
Подтиквайте към разговор
Мълчанието не винаги е признак на незаинтересованост. Понякога събеседникът ви може просто да не знае какво да каже. Опитайте се да прекъснете мълчанието, като поискате мнението на човека срещу вас с фрази като „какво мислиш ти“. Това е универсален съвет без значение от пола на човека, с когото разговаряте.
Когато обаче става въпрос за разговор с момиче и не получавате отговор на съответния въпрос, който сте задали, винаги можете да провокирате. Случва се момичето да не знае как точно да отговори. Опитайте се да ѝ дадете варианти на отговор. По този начин, освен че е по-лесно да получите отговор, ще имате и лек контрол над ситуацията.
Искате да я поканите на вечеря, но не сте сигурни дали няма да откаже. „Вечеря в ресторант или пикник предпочиташ?“ е „с един удар – два заека“ – чудесен начин да разведрите обстановката и да прекъснете неловкото мълчание, а заедно с това и да опипате почвата.
Слушайте внимателно
Фокусирайте се върху отговорите, които получавате от събеседника си. Дори те да са оскъдни, ако слушате внимателно, могат да ви насочат към тема за разговор, която да е приятна и на двете страни.
Освен да уловите правилните нотки за приятен и пълноценен разговор, изслушването ще ви накара да изглеждате заинтересован. Това определено ще отвори вратата ви към общуването с дадения човек и дори ще накара „неловкото мълчание“ да излезе през същата тази врата.
Не се притеснявайте да задавате въпроси. Това ще покаже на отсрещната страна, че наистина проявявате интерес и не се задоволявате само с едносричен отговор. И все пак… не заменяйте неловкото мълчание с разпит. Бъдете умерени. Ако виждате, че събеседникът ви не иска да отговаря, сменете темата.
Обръщайте внимание на обстановката
Ако всичко дотук не помогне е много възможно този разговор да е обречен. Остава ви да опитате да говорите за обстановката. Седите на пейка в парка. Все някъде се разхожда куче. Започнете разговор за него. Винаги сте искали куче като малък и вашите не са ви купили или сте имали куче още от дете и не си представяте ежедневието си без него. Разкажете за това.
Попитайте събеседника за неговия опит с кучетата. Дори разговорът да не потръгне, поне няма да сте прекарали времето си в пълно мълчание, отброявайки наум секундите и мислейки си кога точно ще падне листото на отсрещното дърво, което се поклаща от началото на (щях да кажа „разговора“) това неловко мълчание.
Оказва се, че панацея, която да изцери един разговор от неловкото мълчание, не съществува. Съществуват обаче някои „медикаменти“, които определено могат да помогнат на разговора да „заздравее“ и дори да премине на следващо ниво.
Причините за неловкото мълчание могат да бъдат най-различни – като започнем от ниското самочувствие, преминем през притеснението от непознати хора и стигнем чак до лични травми и неувереност. Лекарството обаче във всички случаи е едно.
Е… две, но вторият вариант е изобщо да не общувате с хора, затова си мисля, че не е съвсем уместен и далеч не е оптимален. Та, да се върнем на първия – практикувайте. Да, неловкото мълчание е… неловко, но има начин то бъде пречупено и дори да бъде начало на интересен и естествен разговор.
Анна Аврамова е студентка, специалност „Комуникационен мениджмънт“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е свободолюбива по природа, но перфекционист в работата си. Нейна страст са поезията и кратките разкази с неочакван край.
Коментари