Как собствените имена ще ни спестят обидни епитети?

скандали

Често, за да изразят любовта си, влюбените наричат половинката си с имена на животни, цветя, храни и др. Интересно е, че дори забравят да назовават отсрещния човек със собственото му име.

Минава време, случват се разни неща и милите думи претърпяват известна промяна. В израсналия си вид те изобщо не са мили и дори минават границата на нормалното, възпитано общуване.

Така например „мечо“ може да се превърне в „животно“, „патенце“ в „селскостопански вид“, „захарче“ в „лигльо“, „агънце“ в „стадно същество без характер“, „тигърче“ в „звяр безподобен“ и т.н.

семейни скандали

Наричаният доскоро „слънце“ няма да го огрее, дори напротив – ще бъде попарен в епитети, изречени с много фантазия и липса на добри намерения. Вероятно процесът ще е двустранен и женската ще получи подобни остроумни заглавия.

Представете си, че не сте правили грешката да използвате епитети. Подтекст може да се вложи на всяка дума и име. Приемете го като забавление, като игра. Вместо да наречете жената до себе си „сладурче“, вложете същия подтекст, изричайки името й. От една страна е лично и ще бъде възприето много по-добре от нея.

Индиферентното, макар и мило, „сладурче“ може да се каже на всяка, но само тя се казва така… както се казва. Ясно е, че и други жени носят същото име, но това не е от значение. Надявам се разбирате. По-конкретно е и по-лично.

Примерна ситуация:

Намирате се на опашка за сладолед. Идва вашият ред и дамата ви повече от 5 мин. избира какъв точно вид иска да си вземе, като е отворила вратата на хладилника и опипва всички видове в търсене на желания сладолед.

Зад вас също има хора, които чакат, възмущават се и скоро някой ще направи проблем. Сега е моментът, в който вместо да изречете: „Миличко, хайде по-бързо, моля те“, да назовете името ѝ. Така ще се получи: „Мария, побързай, моля те!“. По-добре звучи, нали!?

И изчезва онази доза търпимост от задължение и умиление. Така Мария ще се усети, че за нея иде реч и ще побърза, освен ако не е пълен темерут и не ѝ пука или търси конфликт.


Втори пример:

С ваши приятели от мъжки пол сте и гледате футбол. Появява се женската и директно ви забива със: „Зайко, ще ми помогнеш ли със салатата?“. Предвидимо е, че компанията ще изпадне в смях, ще понесете подигравки, които може би ще отшумяват дълго във времето, а може и „зайко“ да ви стане прякор.

Чуйте колко по-естетски и хуманно звучи собственото ви име. Ако тя беше казала: „Иване, ще ми помогнеш ли със салатата“, нямаше да има негативна реакция.

Пример трети:

Намирате се сред нови и непознати хора, чиито имена още не сте запомнили, както и те вашите. Ако се наричате един друг с някое от онези именца, например „шуше“, вероятността някой, който не знае името ви, а чувства необходимост да ви повика, да ви нарече „шуше“ е над 75%. И няма да го е направил от лошо, а от неяснота.

секс

Едно е да кажеш: „Мария, имам нужда да изляза с приятели по мъжки“, а съвсем друго: „Гълъбче, имам нужда да изляза с приятели по мъжки“.

Първото предполага, че отсрещният индивид не е от мъжки пол и контрастира на „по мъжки“. Мария би следвало да се досети, че това е нормално и да не прави драма. Гълъбчето обаче не вижда защо другото гълъбче ще има нужда от някакви си мъже. Те са си пернати и не им е нужен друг вид същества.

Предполагам, че звучи смешно, но има логика. Подсъзнателно забравяме, че сме различни хора, които имат своите нужди и лични пространства.

За да не се стига до изрази като: „свиня мръсна“, „проста патко“, „бозайник ненабозал се“, „къдкаделник“, „псе“, „помияр“ др. просто използвайте имената си. Дори да вложите същия подтекст, звучи по-възпитано. Чувствата са си чувства, но нека не мърсим речта си.

Постижимо е да не стигате до грозни епитети. Ако ви иде от сърце, се наричайте както си искате, просто от време на време се поглеждайте отстрани. За сверяване на часовника, както се казва…



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *