Историята преди Ковид-19: пандемиите в миналото

Ковид-19

Светът бе блокиран заради пандемията от Ковид-19. Историята обаче познава болести в пъти по-страшни от сегашната. Историята е за да ни учи. Ще се обърнем към нея, за да преценим трезво сегашното положение.

[430 г. пр. н. е.]

Това е годината на първата регистрирана вирусна инфекция. Смята се, че вирусът е тръгнал от Африка, преминава през Египет, след това по Средиземно море достига и до Гърция. Инфекцията завладява Атина. Гръцкият историк Тукидид описва последиците от болестта в гръцкия град. Според различни учени вирусът убива около 100 000 жители на Атина. В „Историята на Пелопонеската война“ Тукидид описва симптомите на болестта, като историкът също е бил от заразените.

Висока температура, повръщане, кашлица са част от описаните симптоми. Според автора някои хора са предпочитали да бъдат голи, защото треската им била прекалено силна. Много от заразените умирали в рамките на седмица. Учените и до днес се опитват да разберат каква е била тази болест, която коствала живота на много хора. Водещата версия е тиф.

[165 г. – 180 г.] Антониновата чума

Кръстена е на римския император Марк Аврелий Антонин. През 165 г. римските войски я пренасят в Рим от Месопотамия. Умират около 5 милиона души, а според някои изследвания 1 човек заразявал 6 други, което е коефициент на зараза 6. Симптомите описани от гръцкия учен Гален, са треска и обрив. Това кара учените да смятат, че болестта е била едра шарка. Различни историци посочват, че след края на пандемията Римската империя претърпява огромен икономически спад. В Рим дневно умирали около 2000 души.

[541 г. – 542 г.] Юстинияновата чума

Тази чума е предизвикана от няколко различни щама на бактерията Yersinia Pestis. Загиналите са от 30 до 50 милиона души. Пандемията обхваща Северна Африка, Азия и Европа. Заразата тръгва от Китай, като стига до Константинопол чрез кораб. На него се пренасяли множество стоки, включително и зърно. Болестта била пренесена от плъх, като именно зърното било основния фактор за разпространението на заразата. Това е версията как се е разпространила толкова мащабна пандемия за толкова кратко време. Климатът също бил повече от благоприятен за разпространението ѝ. Различни източници споменават за загинали на ден между 5000 и 10 000 души.

[735 г. – 737 г.] Епидемия от едра шарка в Япония

Тази епидемия не е с глобален мащаб, а се разпространява само в Япония. Жертвите, които едрата шарка взима, са около 1 милион души. Коефициентът на заразност е 6. Освен множество човешки жертви, епидемията предизвиква икономическа, социална и тежка политическа криза. Смята се, че заразата е внесена от рибари. Смъртта на толкова много хора съсипва Япония. Държавата изпитвала силен недостиг на работна ръка и нямало кой да обработва земеделската земя. Японската държава стига дотам, че раздава земя само с едно единствено условие – тя да се обработва. Това на пръв поглед отчаяно действие се оказва едно от най-добрите политически решения и вдига страната на крака. Едрата шарка е една от причините VII век да е смятан за най-лошия в японската история.

Ковид-19

[1347 г. – 1351 г.] Черната смърт

Тази пандемия, още наричана Бубонна чума, е най-смъртоносното явление в човешката история. Според различни източници жертвите са между 75 и 200 милиона души. За сравнение Първата и Втората световна война са взели общо 75 милиона жертви. Черната смърт е пагубна глобална епидемия от бубонна чума, която поразява Европа и Азия. Чумата пристига в Европа през 1347 г., когато 12 кораба от Черно море акостират в сицилианското пристанище Месина. Хората, които чакат пристигащите кораби, стават свидетели на ужасяваща гледка. Почти всички моряци са мъртви, а тези, които все още са живи, били в тежко състояние, покрити с черни циреи, от които течали кръв и гной. Болестта е най-силно заразната в историята.

Бокачо пише, че самото докосване до дрехите е достатъчно. Отоци с размер от яйце до ябълка, пълни с гной и кръв, треска и повръщане – това са само част от симптомите на тази ужасяваща чума. Черната чума продължава и до днес. Вече има лечение, но учените все още не могат да я отстранят напълно. Според Световната здравна организация заразата взима живота на от 1000 до 3000 души годишно.

[1520 г.] Едра шарка

Втора вълна от едра шарка, но на друг континент. Този път жертвите са 56 милиона души.

През февруари 1519 г. испанецът Ернан Кортес отплава, за да изследва и колонизира ацтекската цивилизация на мексиканска територия. След като помага на испанците да завладеят Куба, той прави това и с континенталната част. Но за разлика от Куба, този път Кортес и армията му получават огромна помощ. Неволно Кортес и хората му пренасят от Европа едрата шарка. Именно това се оказва преломният момент. Само за година 200-хилядният град Теночтитлан намалява населението си с 40%. Болестта се пренася и в Централна Америка, където покосява маите и инките. Освен едрата шарка европейците внасят и други болести, които намаляват населението с до 90%.

[1629 г. – 1631 г.] Италианска чума

С напредването на времето хората натрупват все повече знания за различни болести. Това си проличава много ясно по време на италианската чума. Тя се развива между 1629 г. и 1631 г.

Заразата отнема около 1 милион човешки жертви. Странното е, че някои градове регистрират хиляди жертви, а други – нито една. Във Венеция е имало повече от 45 000 жертви, а Парма и Верона намаляват населението си наполовина. Град Ферара обаче не регистрира нито една жертва. Това се дължи на строгия граничен контрол, санитарни закони и лична хигиена, което показва развитието на хората. Все пак Италия дава много жертви. Въпреки това през тези две години за пръв път се използват различни антимикробни билки, масла и дори отрова на скорпион и змии, което е ясен знак за медицинския напредък на човешкото население.

[1665 г.] Лондонската чума

За две последователни години през XVII век, Лондон претърпява две огромни бедствия. През 1666 г. в центъра на Лондон вилнее огромен пожар, който унищожава голяма част от него, но унищожава и черните плъхове и бълхи, пренасящи чумния бацил, вилнял година по-рано.

Бубонната чума или Черната смърт била известна от векове в Англия. Чумата вилнее около четири месеца от май до август, когато е и пикът. Загиват около 100 000 души.

Симптомите били вече познати – главоболие, повръщане и „буболечки“ в слабините. Инкубацията продължавала около четири дни. Когато някой е заразен, къщата, в която живеел, била запечатвана и останалите в нея били обричани на смърт.

[1817 г. – 1923 г.] Епидемии от холера

Историята познава седем глобални пандемии от холера. Жертвите са повече от 1 милион. Според Световната здравна организация и до днес всяка година се заразяват от 1 до 4 милиона души.

Холерата е инфекционно заболяване, причинявано от бактерията Vibrio cholerae. Хората се заразяват с болестта след употреба на храни или течности, замърсени с бактерията.

80% от заразените не разбират, че са носители на болестта и тя отшумява сама. Симптомите са диария, повръщане и крампи в краката. Тези симптоми могат да причинят дехидратация, септичен шок и дори смърт в рамките на само няколко часа.

[1855 г.] Трета пандемия от чума

Китайската провинция Юнан е инкубаторът за третата пандемия от чума. Инфекцията убива хиляди граждани на китайския град, а до края на XIX век тя си проправя път и до Хонконг и Гуанджоу. Пред този век светът вече е взаимносвързан, а двата града са големи крайбрежни центрове. Това позволява заразата да се разпространи много бързо и да стигне до Бомбай, Кейптаун, Сан Франциско, Флорида и много други. Чумата отнема живота на около 12 милиона души.

Това обаче се случва в момент, когато медицината е доста напреднала. Факт, който позволява на лекарите да тестват множество лекарства и благодарение на тях светът не познава четвърта пандемия.

[1918 г. – 1919 г.] Испански грип

Испанският грип е най-смъртоносната зараза в модерната човешка история. Отнема живота на около 50 милиона души, а заразените са около 500 милиона. Грипът започва от Европа, но бързо стига до САЩ и Азия. Лечение е нямало, лекарите са били безсилни. На хората им е било препоръчвано да носят маски. Училища, градини, театри и други различни обществени места били затворени.

Първата вълна настъпва през пролетта на 1918 г., но всичко преминава леко, дори няма смъртни случаи. Есента на същата година променя всичко. Жертвите умирали за часове. Кожата им посинявала, а белите им дробове се пълнели с течност, което водело до задушаване.

Грипът поваля повече американски войници, отколкото Първата световна война. Някои учени изчисляват броя на жертвите на 100 милиона души.

[1981 г. – днешна дата] ХИВ/СПИН

Единични случаи на заразата са били регистрирани и преди 1980 г. Широко разпространено мнение е, че болестта се заражда в Демократична република Конго около 1920 г., като заразата се предава от шимпанзета на хора.

През 1981 г. е регистрирана тежка белодробна инфекция на петима хомосексуалисти в Лос Анджелис. През юни 1982 г. група случаи сред гей мъже в Южна Калифорния предполагат, че причината за имунната недостатъчност е сексуална и синдромът първоначално се нарича „свързана с хомосексуалните имунна недостатъчност“.

През януари 1983 г. се съобщава за СПИН сред хетеросексуални двойки, които имат заболяването, което предполага, че може да се предаде чрез хетеросексуален полов контакт. През юни първите съобщения за СПИН при деца загатват, че той може да бъде предаден чрез случаен контакт, но по-късно става ясно, че те вероятно са придобили СПИН от своите майки преди, по време или скоро след раждането.

През май 1986 г. Международният комитет по таксономия на вирусите заявява, че вирусът, причиняващ СПИН, ще бъде официално наречен ХИВ (вирус на човешкия имунодефицит).

От 1981 г . до днес вирусът е отнел живота на над 21 милиона души, а към днешна дата по света живеят 33 милиона души, които носят вируса в себе си.

[2002 г. – 2003 г.] SARS

Тежък респираторен синдром (SARS), причиняван от остър респираторен коронавирус (SARS-CoV или SARS-CoV-1). Установен за пръв път във Фошан, Гуандун, (Китай) на 16 ноември 2002 г. Равносметката е 8000 заразени, 774 жертви.

Смята се, че заразата е предадена от прилеп на цивета (хищник от семейство Виверови), а след това на човек.

[2009 г. – 2010 г.] Свински грип

Подтипът на грип A, вариант H1N1, често е причината за свинския грип при хората. Той има сходни генетични характеристики с H1N1, подтипа на грипния вирус, който причинява грип при прасетата. Други основни подтипове, за които е известно, че възникват и причиняват грип при прасетата, включват H1N2 и H3N2. Не са изключени инфекции и при хора с тези два варианта подтипове. През 2009 г. за първи път вариантът H1N1 стана широко разпространен при хората.

Симптомите на вируса включват болки в тялото, втрисане, кашлица, главоболие, болки в гърлото и други. Учените разработват ваксина след избухването на вируса през 2009 г., който отнема живота на 200 000 души. Броят на потвърдените случаи е около 1.6 милиона.

Пандемията от Ковид-19 не е първата, няма да е и последната. Историята е, за да ни учи. Може би тази болест е знак да погледнем назад и да видим къде грешим.

Алберт Айнщайн казва „Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.“ Пандемията от Ковид-19 ще свърши, но ако искаме в бъдеще да не се повтаря, ситуацията от изминалата година, трябва да започнем да правим нещата по друг начин.



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *