Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 2)

Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 2)

Този текст не е за любителите на точни науки.
Части от него са заимствани от чужди изследвания, тези и творчество.

В първата част на материала припомних част от познатите на историята велики хора, някога обитавали земите ни. Продължаваме напред във времето.

Със сигурност изпускам важни личности и факти, за което се извинявам, но вярвам, че сте достатъчно любопитни, за да ги откриете и да направите липсващите връзки сами.

След кан Омуртаг начело на страната застават Маламир, а след него Пресиян. После се появява Борис I.

Борис I

Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 2)

Крумовата династия продължава с Борис I, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и отново за кратко през 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.

В наши дни църквата го почита под името Свети Цар Михаил Борис, макар че приживе той никога не е носил царско достойнство. Борис I ще остане запомнен с покръстването на българите.

Тук прилагам преработена приказка на Ивелина Радионова.

Едно време цар Борис I решил да наложи християнството, та да обедини славяните и прабългарите и държавата силна да стане. В един бог да вярват, един език да говорят. Мислел той, но не станало точно тъй. Син му, Симеон, неспирни войни водел и хазната все се опразвала. Народът ни обеднявал, че данъците, дето му налагали, били непосилни. Ама болярите прабългари и славянските князе продължавали да богатеят.

Ширнало се недоволство сред народа. Принудил се цар Петър, що царувал тогаз, да сключи мир с Византия. Да си отдъхнат людете и спокойно да поминуват. Дълбоко религиозен бил цар Петър и щедро дарувал църквата и духовниците висши. Духовниците почнали на леност и користолюбие да се отдават и народът още повече започнал да се бунтува. Появили се люде християни – богомили, дето отричали властта на царя, болярите, църквата, ведно с кръста и иконите, обредите и брака.

Пръв богомил бил малкият син на цар Симеон – Венеамин. Учил той в Константинопол и за времето си бил начетен човек. Разправят даже, че владеел магически сили и на вълк можел да се превръща, та затуй му викали Боян Мага. Дясна ръка му бил поп Богомил, та от неговото име иде и „богомили“. Инак Господу може да са били мили, ама на властниците – никак. Богомилите проповядвали справедливост и равенство, право на добруване и свободна воля и бунт подклаждали.

Е, как щяло цар, болярин и владика да се съгласят обикновеният човек равен да им бъде?! Та нали туй ще значи, че и те ще трябва с пот на чело хляба си да вадят? Пък тъй са доволни – народът смирен, мълчи, слуша, като дойна овца в кошара. Ама добиче ли е човекът, хомот да тегли цял живот? Затуй цар Борил решил да се справи с богомилството веднъж завинаги. Свикал голям събор в Царевец, в Търновград през 1211 г. Събрали се всички боляри, богомили от цяла България, служители църковни и много вярващи. Сам царят ръководел събора. Накрай обявили богомилите за еретици, богохулници. Тия, дето се разкаяли, били опростени, другите били наказани и прогонени.

Тъй е, власт лесно се не дава. Макар да са били хиляди, са ги съдили и анатемосали. Някои били жестоко убити за порицание и назидание. Малцина останали, а малцина кола трудно обръщат. Голяма промяна се прави с много калпаци. Един, два… отпиши ги, с парцал ще им запушат устите. Много ли са, непобедими стават, кога на истината служат и любов да ги води. А богомилите са учили да обичаме и почитаме ближния си. Щото всички се раждаме равни и свободни. И си носим доброто и злото, мрака и светлика, омразата и обичта, ала е важно да ги помирим у себе си.

Богомил на кръст не се е кланя. Бог за него е слънце, вода и земя. И църквата не му е потребна, че от сърцето човешко по-голяма и по-свята църква няма. Затуй богомилите са се молили навсякъде. А сутрин посрещали изгрева на слънцето, че знаели – първите лъчи са целебни. И планини изкачвали да са по-близо до техния Господ. С билки и вяра лекували душата си. Те все в трудни години се раждат. Като месии идат, само трябва да ги познаем. Пращат ни се да ни припомнят как по-благи и смирени да станем. Всеки се ражда за своите си изпитания. Дават му се да израсне. И път си има предначертан, но е свободен да избира – да създава или да руши.

Отваряйте си очите и ушите на сърцето! То ще отмери вярно. Може да са в образ на столетник или девица, а може и в дете да се всели мъдростта и от рано да проличи. Чисти души ще са, туй е ясно. Ще ни поведат към мир и добруване.

След продължително 36-годишно управление, през 889 г. Борис се отказва доброволно от престола в полза на сина си Владимир-Расате и се оттегля в манастир.

Нека не пропускаме и дамската владетелска част. Сестра на Владимир е Княгиня Анна Българска, за която може да потърсите повече информация сами. В българската историография личността на княз Владимир-Расате се свързва с опита му да възпре налагането на християнската религия в България. За разлика от баща си, Владимир проявява привързаност към старите езически обичаи.

Хрониката на абат Регинон съобщава, че когато става княз, Владимир започнал да върши грабежи или да се занимава с лов, да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди. Явно това не се понравило на баща му и той слага начело на България най-малкият си и доста образован син Симеон.


Цар Симеон Велики и синовете му

Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 2)

Царуването на Симеон I е останало в историята като период на културен разцвет, наричан още Златен век на българската култура. Границите на България достигат до три морета – Бяло, Адриатическо и Черно. Освен това мъдрият владетел, който получил образованието си в Магнаурската школа, възложил да бъде изработена българска писменост, азбука, на която да пише народът. Светите братя Кирил и Методий са създали глаголицата и на нея са преведени главните богослужебни книги. Тази азбука била осветена в Рим от тогавашния папа. През 886 г. България приема глаголическата азбука.

По ред причини Симеон поръчва и въвежда кирилицата, която включва 24-те гръцки букви + 14 букви = руноподобни знаци, които означават съгласни и гласни, които гърците нямат. Така например назоваваме “Ъ” ер-голям, защото това е “Р” в прабългарската азбука. Със създаването на кирилицата се заема св. Климент Охридски и учениците му. Редно е да се гордеем, че имаме собствена писменост. Даже две.

Освен това по-правилно ще е да наричаме кирилицата българица. Азбуката ни е поръчана и създадена от българи. България я е дала писмеността си на 23 държави: Башкирия, Беларус, Босна и Херцеговина, Бурятия, Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкарската република, Казахстан, Киргизстан, Македония, Марийската република, Монголия, Мордовската република, Русия, Сърбия, Татарстан, Тува, Черна гора, Таджикистан, Удмуртската република, Украйна, Чечня, Чувашката република и доскоро Румъния.

Другият път, когато пишете на шльокавица, се замислете, дали не е вид предателство.

Време е за още една приказка. Тази за тримата царски синове. Петър, който наследява Симеон като цар на България, Иван, за който се твърди, че организира неуспешен заговор срещу брат си, след което бяга в Източната Римска империя. Според други историята на Иван или Йоан е различна и го припознават в самия Иван Рилски, небесен закрилник и покровител на българския народ и основател на Рилската обител. Тук правя връзка със символиката от първата част на материала. До днес монасите събират падналите еленови рога и правят от тях медальони във вид на кръст. Вярва се, че еленовите рога имат защитна сила.

И така…

Най-малкият син на Симеон се е казвал Вениамин. За него се твърди, че притежавал силата да се превръща във вълк или друго хищно животно. Ако трябва да сме точни, Симеон има и още един син от първия си брак, който се е казвал Михаил, но за него не се знае много.

Вениамин, също като баща си, учи в Магнаурската школа. Той създава богомилското учение срещу гръкофилството и крепостничеството. Вениамин или Боян Мага бил ясновидец и велик мъдрец, които се ползвал с голяма любов сред народа. Овладял до съвършенство магията, Боян можел да се дематериализира и материализира и да приема чрез преобразяване различни тела. Редица автори представят Боян Мага като окултист и съвършен богомил, който владее тайните на природата и притежава свръхчовешки качества.

Според легенда царският син Боян умеел омайно да пее и свири, освен това разбирал езиците на всички животни и птици. За Боян Мага пише Юрий Венелин в Критични изследвания за историята на българите, издадени в Москва през 1849 година:

А Боян, по-малкият от другите синове на цар Симеон – Михаил, Петър и Йоан, предпочете да живее като честен човек. Като приемаше, колкото доходи му се падаха, той се предаде на своята склонност, в която подражаваше на покойния си баща към науката и словесността, а най-много на поезията и на музиката.“

Той остава в народната памет като събрат на Орфей, като чародей и ясновидец, разбулващ природните тайни.

В Български мистерии (III част) Христо Маджаров отбелязва:

Преди едно хилядолетие Белият Брат – Боян Магът, поведе борба срещу тъмните сили за възстановяване на чистото Христово учение, като запали богомилски огън, довел Европа до Реформацията и Ренесанса.“


Цар Борил

Борил е от династията Асеневци. Син е на неизвестна по име сестра на предишните царе – братята Петър, Асен и Калоян. По времето на управлението му в България се засилват проповедите на богомилите. Богомилството прониква и в градовете, където намира почва сред бедните слоеве. В Средец (София) е изградена богомилска община начело с Петър Кападокийски, означен като главен ръководител.

Проповедите на богомилите не се ограничавали само с нападки срещу Църквата, а засягали и царската власт. В Бориловия синодик става дума за нощни събрания на еретиците и техните привърженици, намеква се за заговор срещу живота на царя, отправят се анатеми срещу „разбойници и убийци“.

Борил и приближените му, подкрепяни от Църквата, решават да се справят с еретиците. На 11 февруари 1211г. в Търново е свикан голям събор, за да се занимае с тяхното учение и да го осъди. На събора присъстват всички архиереи, свещеници и монаси, както и всички боляри и голямо множество от простолюдието. Председателства самият цар, облечен в най-тържествените си одежди, и той лично води разследването на докараните пред събора богомили. Възгледите им са отхвърлени и анатемосани. Част от еретиците се връщат към официалната вяра, а онези, които отказват да сторят това, са подложени на различни наказания и заточения.

След седеммесечна обсада синовете на Асен I успяват да влязат победоносно в Търновград. Борил е ослепен, а на престола се възкачва Иван Асен II. Според някои данни Борил е заточен и прекарва последните години от живота си в манастира „Св. пророк Илия“ край Горна Оряховица. Минават стотици години, в които със сигурност е имало открояващи се личности, за които обаче или няма достатъчно информация, или има, но аз не я знам. Напред във времето стигаме до прословутият Паисий Хилендарски.


Паисий Хилендарски

Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 2)

Той е народен будител, родоначалник и идеолог на Българското възраждане. Познат на всички ни с това, че е написал „История славянобългарска” или „История славнобългарска“.

Роден в Самоковска епархия през 1722 г. За негово родно място претендират няколко селища, но се утвърждава Банско.

По негово време в светогорските манастири сред монасите се водят спорове и всеки се хвали с миналото и културата на своя народ. Така се заражда идеята у Паисий да напише история на българите. Започва усилено да събира сведения от манастирските кондики, поменици, приписки по псалтири, жития на светци, грамоти за дарения, летописи и разкази на монаси от светогорските манастири.

През 1761 г. Паисий посещава Сремски Карловци (Австрия), където също търси исторически сведения. Запознава се с руския превод на трудовете на Цезар Бароний „Деяния церковная и гражданская” и на дубровнишкия абат Мавро Орбини – „Книга историография”, от които взема образци и черпи сведения. След завръщането си на Света гора се премества в Зографския манастир, където и завършва „История славянобългарска” през 1762 г.

В „История славянобългарска” Паисий подчертава важното и водещото в миналото на българите: „Първо те са имали царе и патриарси, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели.”

Паисий се обръща към читателите в предговора към „Историята”, призовавайки ги към просвещение, към духовен напредък и самоосъзнаване. Затова Паисий е първият, който долавя нуждата от един материален и духовен преврат в българските земи, първият, който предусеща повея на Новото време и тътена на събитията от следващия ХІХ век.

Всички сме чували началото увода, който гласи: „О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш своя език?“ Този въпрос е актуален и днес, за жалост.

Добре е, че през годините се появяват духовни просветители, които ги е грижа. Такъв е следващият важен човек в българската история, именно Георги Стойков Раковски, за когото може да прочетете в следващата част.

Виж Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 1)
Виж Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 3)



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *