Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 1)

Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 1)

Този текст не е за любителите на точни науки.
Части от него са заимствани от чужди изследвания, тези и творчество.

Имало едно време достойнство, памет, истинско познание и вяра. Живеели по тази земя мъдри и смели хора. Те познавали небето и звездите, дори можели да гадаят по тях. Уважавали природата, защото знаели, че тя била източникът на всичко, от което имат нужда, за да се препитават.

Били работливи и любознателни. Пътешествали пеша или на кон и изминавали стотици километри по този начин. Познавали лековити и отровни растения и умело боравели с тях. Припявали лечебни заклинания и вярвали, че животът трябва да се изживее смело, както и че смъртта не е краят.

По днешните български земи са живеели велики хора, полубогове и богове. Предците ни са вярвали, че не живеем само един живот, че тялото ни е тленно, но душата – вечна. Така смятали Орфей, Залмоксис и богомилите. За същото говори и учителят Петър Дънов, който е основател на Бялото братство. Ето някои любопитни неща, над които да помислите.

Календарът на древните българи и космическите им познания

Българите имали загадъчни космически познания. Те знаели хилядолетия преди Джордано Бруно, че Земята се върти около Слънцето. Българският календар е слънчев. Твърди се, че е най-старият и най-точният в света. Според него сега живеем в 7529 г., а не 2021 г.

Има различни хипотези за годината на създаването му. Във връзка с тълкуването на Чаталарския надпис на кан Омуртаг и в резултат на астрономически изчисления на местоположението на планетата Юпитер сред съзвездията от еклиптиката се налага тезата, че древният български календар е създаден към 5505 г. пр. Хр.

Предхожда този на маите, както и китайския, който пък директно заимства от българския. Древните българи изчислили, че Земята се завърта около Слънцето за 365 дни и една четвърт от деня без малко и пресметнали това „без малко” с невероятна точност. Прабългарите създали най-съвършения календар, известен досега. Годината започвала в деня на зимното слънцестоене – 22 декември.

Орфей – върховният жрец и цар на траките

Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 1)

Твърди се, че Орфей е живял поколение преди Троянската война, която според изследователите е била от 1193 до 1183 пр.н.е. Той е най-известен като музикант и поет, който успява да омае цялата природа и всички богове с лирата си и гласа си. Всички сме чували историята за любимата му Евридика и за това как тракийският певец слиза до царството на мъртвите, за да си я върне. Склонява боговете да я изведе от подземия свят, но я загубва завинаги, само заради един поглед.

Малко се знае за орфическите мистерии. Това са тайни религиозни обреди и система от философски възгледи. Твърди се, че първите школи за посвещение в Европа са се намирали в Родопите. По време на изпълнение на мистериите се свири, пее и танцува. Театралните представления са били вид езотерични посвещения. Целта на мистериите е била посвещение в законите на невидимия свят.

Според учението на Орфей всичко е енергия в различни вибрации, а материя и дух са едно. Светилището не е било място за служене на боговете, а за контакт с висшите същества от духовния свят. Орфей проповядвал вегетарианство. Според него не трябва да се пролива кръв, без значение човешка или животинска е тя. Използвал е благоуханни билки и се стремял към смирение. Орфей се смята още за праотец на Тракия. А името му е използвано като титла на жреците, затова не можем да кажем колко точно орфеевци е имало.

Според покойния вече Никола Гигов траките са имали писменост, създаденa не от кого да е, а от самия Орфей. В книгата си „Гела – Орфеево цвете“ той пише: „Бесите са прорицатели на траките, най-елитната им част и средата, в която живее Орфей. Орфеевата цивилизация е поломена – убит е Орфей, разрушени са храмовете, изгорени са книгите му, едно по едно племената на траките погиват или се претопяват, но това не означава, че не са имали писменост“.

Гигов припомня и сведенията на Еврипид: “На тракийски таблички е записано Орфеевото слово“. За подобни таблички пишат още Платон, Питагор и Хераклид. На гръцки език е изписано за Орфей: “Тираните на траките изгориха книгите му, изгониха учениците му, гръцките крале ги последваха по пример, заличаваха паметта му, унищожаваха последните му следи. След няколко века вече се съмняваха в съществуването на Орфей“.

Ако ви е любопитно може да си вземете книгата „Орфей и азбуката“ от антикварните книжарници. Много е интересна.


Залмоксис

Залмоксис е живял стотици години преди новата ера, съвременник е бил на Питагор. Все още се спори дали е бил негов учител или ученик. Твърди се, че когато се тракиецът Залмоксис се родил, бил поставен в меча кожа, която траките наричали „залмос”, от там дошло и името му. Не е ясно кои са родителите му.

Залмоксис е бил почитан не само от гетите в Североизточна Тракия, но и в югозападните краища на Тракия, където има други функции. Легендата разказва, че Залмоксис бил обикновен тракиец от племето гети, който един ден слязъл в земята на боговете през отвор в златните скали. При живите се връщал само за да чуе желанията им.

В интерес на истината и днес, на около 34 километра южно от Силистра, до днешното село Стрелково, се намира скалното светилище Баджалията. Светилището, посветено на Залмоксис, било използвано от ранната Желязна епоха до Късната античност. То може да бъде посетено и днес, но не гарантирам за състоянието, в което ще го откриете.

Като цяло Залмоксис остава в историята като мъдрец, лечител, първожрец, цар и бог, който можел да лекува с билки и припяване или баене. Най-важно било да се излекува душата, защото от нея зависи възстановяването на тялото, твърдял той.

Легендата за Авитохол и името „българи“

Следва друга история, която започва с раждането на момче. Кои са родители му не се знае. По неясни причини, още като кърмаче, то било отвлечено. През целия път то плакало и пищяло толкова гръмогласно, че злосторниците го оставили в гората и побегнели, като вероятно смятали, че няма да оцелее дълго там.

И тук се появява чудото, в лицето на сърна, която забелязала детето и го откърмила с млякото си. Вярва се, че в кърмата на сърната се крие магическа сила. Тя дарила момчето с доброта и юначна смелост. Така момъкът пораснал благороден, мъдър, с благи очи на кошута и силно чувство за справедливост.

Според легендата със силата и добротата си той се прочул в цяло царство и за жена му била дадена най-красивата девойка. Двамата създали голяма и здрава челяд. Когато дошло време да напусне тялото си, вече възрастният мъж дал на рода си необикновено име, което никой друг народ не може да произнесе правилно. Име, което се запазило и до днес – българи.

Смята се, че легендарното дете е Авитохол – първият владетел от Именника на българските ханове. Родът му е Дуло, а властта му е дадена в годината на Змията.

Защо сърна, а не някое друго животно се описва като спасител на родоначалника ни? Сърната, конят, мечката и вълкът са сред основните животни символи по нашите земи. Сърната се свързва с Богинята-майка и способността ѝ да се трансформира, символ е още на благородство, чистота, духовност и прераждане.

Любопитно е, че единствено в богомилското учение, чието начало е положено у нас, жената е приравнена в духовен план на мъжа. При богомилите сърната и еленът са свещени животни, които са изобразявани на амулети, надгробни плочи и др. Символизират духа, прераждането, възкръсването и самият Христос.

Твърди се, че богомилството е последният опит на колобърството да попречи на новата държавна религия. Негов основоположник е най-малкият син на знаменитият Цар Симеон I – Вениамин, по-познат като Боян Мага. Защо богомилството излиза извън пределите на България? Ерес ли е или пък старо знание, което е по-вярно от догмата на религията, религиозен синтез ли е? Преценете сами. Но за във втората част.


Кан Кубрат

Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 1)

Кубрат израснал в Константинопол, където получил образованието си и приел християнството през 619 година. През 632 кан Кубрат застава начело на Велика България. Той обичал да наблюдава нощното небе и да чете по звездите съдбата на хората и на народите. В една нощ, като се взирал в залязващите Плеяди, той видял, че неговата звезда угасва, затова повикал петимата си синове – Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек – и им разказал историята за снопа пръчки и за това, колко е лесно да се чупят една по една и колко са силни заедно, която всички сме чували.

От тази история е останал е девизът на Народното събрание и до днес, който гласи: „Съединението прави силата“. След смъртта на Кубрат синовете му го погребали заедно със скиптъра и меча му, защото не могли да ги поделят. Народът на Велика България обаче успели да поделят на пет равни части и всеки застанал начело на ордата си. Аспарух, както знаете, създал България, която я има и днес.

Крумовите закони

По време на неговото управление България засилва позициите си на Балканския полуостров и в Европа, благодарение на множество победи на бойното поле. През IX век кан Крум, наречен по-късно архонт, въвежда строги закони, които остават легендарни до днес.

  1. За клеветниците санкцията била смърт.
  2. Ако някой помага или укрива крадец, се наказвал с конфискация на имуществото.
  3. Наказанието за кражба било чупене на пищяли.
  4. Изкореняване на лозята.
  5. На просяците трябва да се дава достатъчно, за да не просят.

За Крумовите закони съществува приказка. Ето я и нея:

Цар Крум мислел, че някои от неуспехите във водените от него войни се дължат на виното, което употребявали войниците му. Поради това издал закон за изкореняване на лозята. Тогава една грохнала бабичка изкоренила своето лозе и постепенно изгорила пръчките. Една пръчка обаче забравила на двора. След години тя поникнала голяма, започнала и да ражда. Бабата обрала гроздето и направила вино. Когато синът ѝ се връщал уморен вкъщи, тя му давала по една паница вино, което наричала „отморниче“.

Веднъж, след като пийнал малко „отморниче“, той минал край двореца и убил лъва на цар Крум. Този лъв бил доведен от царя при някакъв поход. Царят не се разсърдил, а се зарадвал, че има такъв силен и смел българин. И определил голяма награда за оня, който го е убил. Започнали да идват различни мъже. На всеки царят казвал да оскубе един косъм от брадата му. Никой обаче не се решавал да скубе царската брада. По това той преценявал, че те нямат смелост да убият и лъва. Хвърлял ги веднага в тъмницата.

Когато синът на бабичката чул за предложението на Крум, изпил една паница от „отморничето“ и отишъл при него. Царят и на него казал да оскубе един косъм от брадата му. Синът на бабичката не само оскубал косъм от царската брада, а го и ударил. Тогава царят го запитал откъде е придобил тази смелост. Като научил, че за нея допринесло виното, Крум се разкаял за забраната на лозята и ги възстановил. Дал дори награда на бабичката и нейния син.“

В „Скриптор инцертус“ (анонимна византийска кратка хроника, описваща събитията от периода 811-820 г.) се говори, че е „заклан от невидима ръка“, а в славянския превод на Менологията на Василий II се казва, че Крум е наказан заради извършените жестокости.


Кан Омуртаг

Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 1)

Омуртаг наследява баща си Крум след кратки смутове в държавното управление. Той успява да довърши административната реформа, започната от Крум. С това окончателно е сложен край на двойствеността в държавата и на автономията на славянските племена. Под влияние на Византия Омуртаг извършва сакрализация на властта. Това показва, че ролята на кана като самодържец се утвърждава допълнително.

Най-популярен в българската история остава със строителната си дейност. С нея допринася за развитието на Плисковско-Преславската култура. Съхранени са редица извори и паметни надписи, свидетелстващи за възстановяването на Плиска, както и построяването на нов кански дворец с тронна зала. И днес в църква „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново може да бъде видян надписът:

„…като измерих разстоянието, направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който я е направил. А името на архонта е Омуртаг кан ювиги…“

Предполага се, че Омуртаг е разполагал с геометрични познания с космичен еквивалент или така наречената сакралната геометрия, свързана с обиколката на Земята и числата – „π“, „φ“ и „ε“. В древните градежи характерни за Първата Българска държава съществува удивителна система от пропорции, която може да бъде разкодирана.

Предците ни никак не са били прости хора, дори напротив.

Вземете например Панагюрското златно съкровище. Този златен комплект съдове, открит на 2 км от гр. Панагюрище, се датира от края на IV или началото на III в. пр. Хр. Теглото му е над 6 кг. Предполага се, че сервизът се е използвал за пиршества или за религиозни ритуали, свързани с тракийската митология. Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел на тракийското племе одриси.

Спомнете си и за съкровището от Варненския некропол, което е най-старото златно съкровище намерено в света до сега. Намерено е през 1972 г., а възрастта му е между 4600 и 4200 г. пр. Хр., ако не и повече, а на изработката му могат да завидят и днешните майстори.

В тези произведения на изкуството отново срещаме свещената геометрия, на която се подчинява дори природата. Преди 7 000 хиляди години в периода преди възникването на Египет, Шумер и Гърция е имало друга цивилизация, която е била високообразована и е обитавала земите по Дунав и крайбрежието на Черно море. Земите, по които крачим днес.

Предците ни не само са могли да обработват прецизно благородни метали, а са използвали и свещени символи, например свастиката – символът на слънцето, далеч преди Хитлер да я превърне в знак на нацизма и с това да я опорочи. Символът може да откриете в много от българските шевици и не само. Той има два варианта – в зависимост от страната, на която сочат краищата му. Свастиката може да е градивна или деструктивна. Градивната е тази, която се върти надясно, а въртящата се наляво се смята за деструктивна. Така работи светът – в търсенето на баланс между двете. Най-старите свастики се откриват в ареала на Балканите.

Във вид на песни волжките българи разказват за две божества, които се влюбили. Едното отговаряло слънцето и се наричало Мар, а другото се наричало Умай и отговаряло за луната.

От тази любов се родили много божества, заради което Умай или Омая започнала да се нарича майка на боговете или Богинята-майка. Един от първите им трима сина се наричал Субан. Той бил единствен между всички, който се жертвал за хората. Самият той станал покровител на народ, който създал като обединил седем племена.

Субан остава в легендите като Сабазий – Бог на възраждащата се, но и на умираща природа. Вярва се, че се трансформирал в различни животни, сред които са елен, бик, лъв, кон, змей и гарван. Името му означава спасител. Дал на народа си много знания и издигнал подопечните си на равнище, което за всички околни народи ги приравнявало с богове. Траките вярвали, че мястото, на което бог Сабазий е избрал да гостува на земята е Белинташ – мистичната скалиста забележителност в Родопите.

Теории има всякакви и вероятно голяма част от тях ще останат в графа „празни приказки“ и все пак е добре да сме запознати с тях.

Виж Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 2)
Виж Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 3)



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *