Истински научен гаф е най-точното определение около научни заключения, отнасящи се до най-тежкото същество от ерата на динозаврите.
Въпреки че е познат на археолозите от около 50 години, досега гигантският летящ птерозавър е бил слабо изследван.
Кетцалкоатълът е най-големият и тежък представител на рода птерозаври. Живял е преди 70 милиона години на територията на днешна Северна Америка. Едва през последните няколко години обаче, експерти впрегнаха усилия да направят точна научна теория как е възможно подобно огромно същество с размах на крилете 12 метра и тежест от няколко тона, да полети в небето.
В 4 научни статии изследователите, работещи по темата, дават 4 комични версии относно летателните способности на гигантското същество. Дори специален брой на „Journal of Vertebrate Paleontology“ e посветен на съществото, носещо името на ацтекския бог Кетцалкоатъл или „Перната змия“.
Въпреки че разполагат с вкаменелости на създанието още от 1971 година и цял научен арсенал високотехнологични апаратури, експертите направиха абсолютно несериозни, дори детински заключения, свързани с летящите възможности на гиганта. Не са успели да помогнат дори и компютърните симулации.
Една от хипотезите гласи, че преди полет птерозавърът е поклащал върховете на крилете си на място. Постепенно това поклащане преминавало в едва ли не пърхане, като крилцата на колибър. Така си помагал преди полет.
Втора хипотеза гласи, че е набирал скорост, размахвайки и разпръсквайки крилете си, както го прави познатата ни днес птица албатрос. Подробности за технологията на излитане на албатроса не се посочват.
Третата версия е най-кратка и най-необоснована: „Може би не е знаел как да лети“.
Докато най-смехотворна е четвъртата, която е обявена за „най-новите научни открития“ около Кетцалкоатъла. Според нея гигантското животно е „загрявало“ на място. След което е отскачало на 2 метра от земята. И докато било във въздуха, започвало да маха с криле, издигайки се вертикално нагоре.
Илюстрация: Johnson Mortimer (CC BY-SA 3.0)
Въпреки своята комичност теориите са записани в досегашните научни изследвания и официалните научни протоколи. Може би сериозни учени не биха породили иронични усмивки върху лицата на колегите си по света, ако бяха излезли с обяснението, че изследванията около „тежкото летящо влечуго“ още не са приключили.
„Въпреки факта, че Кетцакоатъл е известен от 50 години, той е малко проучен. Това е първият път, когато провеждаме толкова всеобхватно проучване“, казва в прессъобщение от Тексаския университет Матю Браун, един от авторите на изследванията, директор на училището по науки за Земята „Джаксън“ в Остин.
Може би първото изречение би било достатъчно. Продължението предизвика смях и повод за шеги в научния свят.
„Птерозаврите са имали огромни гръдни кости, към които се прикрепяли летателни мускули, така че няма съмнение, че са били невероятни летци“, казва Кевин Падиан, почетен професор в Калифорнийския университет в Бъркли. Ученият, който ръководи изследването за биомеханиката на полета на Кетцалкоатъл, е скромен в изказването си.
В Калифорниския университет в Бъркли са анализирали костите на по-малки видове и моделирали тяхната аеродинамика. Това е позволило на учените да реконструират механиката на излитането на гигантски птерозавър, но не и да се ангажират с изказването на прибързани „смехотворни теории“.
Понякога научното откритие върви ръка за ръка с научния провал. Ще се молим и надяваме да не се окаже, че по-голяма част от научната история се крепи на „псевдо факти“ и „нелепи теории“ като тази за Кетцакоатъл.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.